• Вчера доларът отбеляза трето поредно дневно увеличение поради реализиране на печалби и очакване на решенията на Г-20, свиване на спреда в доходността на идентични европейски и американски активи и ново понижение на риск-апетита. Щатската валута завърши на 1.3773 срещу еврото (+1.1%) и с +0.5% спрямо кошницата от шест валути.
• Доходността по щатските ДЦК се повиши след аукциона на 10г. облигации и опасенията от ескалиране на инфлационните напрежения, в резултат от подновяването на програмата за изкупуване на трежърита от страна на Федералния резерв.
• Днес Федералния резерв в Ню Йорк ще публикува подробна информация за предстоящите покупки за месец напред. Пазарите очакват общия им размер (вкл. реинвестициите на постъпления от падежиращи MBS) за месеца да възлезе на малко над 100 млрд. щ.д.
• Спредовете на Ирландия и Португалия отново се увеличиха поради засилващи се опасения относно способността на споменатите държави да получават финансиране от пазарите преди вота на ирландския бюджет в парламента на страната и поредната емисия на португалски ДЦК днес.
• Eвропейските фондови индекси се повишиха вчера (DJ Euro Stoxx +0.8% и DJ Stoxx 600 +0.6%) в резултат на обявените в течение на деня по-добри от очакваните корпоративни резултати за тримесечието.
• Вчера Китай анонсира мерки, които имат намерение да ограничат т.н. "горещи капиталови потоци" в страната .
• Петролът поевтиня, като американският бенчмарк WTI се понижи с 0.4% до 86.7 щ.д. за барел, а Брентът до 88.3 щ.д. за барел (-0.1%).
• Златото поскъпна до 1410.1 щ.д за тройунция (+0.5%), а в евро достигна 1018.1 евро за тройунция (+1.1%)

• SOFIX и BG40 се повишиха съответно с 1.29% и 0.26% на борсовата сесия във вторник.
• Средният лихвен процент по сключените сделки на паричния пазар остана 0.19%.

Вчера доларът отбеляза трето поредно дневно увеличение поради реализиране на печалби и очакване на решенията на Г-20, свиване на спреда в доходността на идентични европейски и американски активи и ново понижение на риск-апетита. Щатската валута завърши на 1.3773 срещу еврото (+1.1%) и с +0.5% спрямо кошницата от шест валути. Разширяването на спредовете на периферните страни отново привлече вниманието на инвеститорите и повлия негативно на единната валута. Освен това по време на американската сесия доходността в дългия край се повиши значително, което повлия на валутния курс. Риск апетитът се понижи отново като индексът на дневна колебливост на S&P (VIX) се сви с 0.8 пункта, а индексът MXWО спадна с 0.2%. Британската лира поевтиня с 1.0 % спрямо долара след спекулации, че излизащият днес Инфлационен доклад на BoE е изтекъл и съдържа неблагоприятни за лирата данни. Новозеландския долар поевтиня с 1.3% спрямо щатския след като гуверньора Болард заяви, че поскъпващата валута има негативно влияние за експорта на страната. Вчера Китай анонсираха мерки, които имат намерение да ограничат т.н. "горещи капиталови потоци" в страната.

Доходността по щатските ДЦК се повиши след аукциона на 10г. облигации (за 24 млрд. щ.д.). Интересът на инвеститорите към емисията бе по-слаб в сравнение с предходни пласменти. Коефициентът на покритие на аукциона бе 2.80 спрямо 3.01 средно за последните 4 аукциона. Максималната цена, на която бе разпределен ресурсът бе 2.64% в сравнение със средната от 2.62% за последните 4 емисии. Днес МФ ще проведе аукцион на 30г. книги за 16 млрд. щ.д. Влияние върху динамиката на вторичния пазар оказаха и опасенията от ескалиране на инфлационните напрежения, в резултат от подновяването на програмата за изкупуване на трежърита от страна на Федералния резерв. Днес Фед в Ню Йорк ще публикува подробна информация за предстоящите покупки за месец напред. Пазарите очакват общия им размер (вкл. реинвестициите на постъпления от падежиращи MBS) за месеца да възлезе на малко над 100 млрд. щ.д. За деня доходността по правителствените облигации със средно- и дългосрочен матуритет се повиши значително до края на редовната сесия. Доходът по 5г. ДЦК нарасна с 13 б.т. (1.25%), а в 10-те и 30-те години нарасна до 2.66% (+11 б.т.) и 4.25% (+13 б.т.).
В последния ден на поддържащия период Еониа се повиши значително до 0.73% (+36 б.т.), а средствата по депозитното улеснение се понижиха до 38.9 млрд. евро (предх. 127.7 млрд.). С основна рефинансираща операция ЕЦБ разпредели 175 млрд. евро, а с 1-мес. дългосрочна операция - 63.6 млрд. евро. Със 7-дневна операция за срочни депозити и 1-дневна коригираща операция бяха изтеглени съответно 64 млрд. евро и 148.4 млрд. евро. Доходността по ДЦК на еврозоната в 2г. сектор завърши на ниво от 0.93% (+1 б.т.), а в 10-те години - на 2.41% (+2 б.т.). Спредовете на Ирландия и Португалия отново се увеличиха поради засилващи се опасения относно способността на споменатите държави да получават финансиране от пазарите преди вота на ирландския бюджет в парламента на страната и поредната емисия на португалски ДЦК днес. Хармонизираният индекс на потребителските цени на Германия през октомври се увеличи на месечна база (посл. +0.1% м/м, предх. - 0.2%), но на годишна база остана без изменение ( +1.3% г/г). През септември търговският дефицит на Франция се сви до 4.6 млрд. евро (предх. 5 млрд. евро) поради изпреварващото съкращаване на вноса спрямо износа на страната, но остана значително по-висок от равнището си от съответния месец на 2009 г. (2.9 млрд. евро). Индексът на централната банка да Франция за бизнес нагласите се повиши за четвърти пореден месец (посл. 103.1, очакв. 102, предх. 101.9). На първичния пазар за деня бяха Холандия, Гърция и Австрия, които емитираха ДЦК на обща стойност съответно 3.2, 1.1 и 0.39 млрд. евро. Гърция емитира краткосрочни ДЦК (26 с.) при доходност от 4.82% и коефициент на покритие от 5.2.

Щатските акции се понижиха за втори пореден ден във вторник (DJIA -0.5%, S&P 500 -0.8%, Nasdaq -0.7%), като инвеститорите реализираха печалби след като индексите достигнаха нивото на историческия връх от края на 2008 г. Несигурността относно резултата от обявените от Федералния резерв мерки за стимулиране на щатската икономика, както и предстоящата среща на страните от Г-20 в Сеул, въздържаха инвеститорите от заемане на нови позиции. Индексът S&P 500 се понижи силно с 2.2%. Акциите на Wells Fargo и Citigroup се понижиха с по 3.1%, а AIG с 4.0%. Спадът бе по-скоро корекция от покачването на финансовите компании от миналата седмица, когато се появиха съобщения, че големите банки могат да повишат дивидентите, които изплащат.
Във вторник европейските фондови индекси се повишиха (DJ Euro Stoxx +0.8% и DJ Stoxx 600 +0.6%). Склонността към поемане на риск на инвеститорите беше стимулирана най-вече от обявените в течение на деня по-добри от очакваните корпоративни резултати за тримесечието. Най- голям растеж беше регистриран в автомобилния (+2.6%) и суровинния (+2%) сектор. Капитализацията на банковия сектор също се увеличи (с 0.8%) под влияние на обявените благоприятни резултати за третото тримесечието на британската банка Barclays (+4%). Независимо от понижението на печалбата на банката спрямо третото тримесечие на предходната година (със 76%), нейната капиталовата адекватност остава висока. Днес излизат резултатите за тримесечието на италианската банка UniCredit, белгийската KBC Groep NV и холандската ING Groep NV.

Вчера петролът поевтиня, като американският бенчмарк WTI се понижи с 0.4% до 86.7 щ.д. за барел, а Брентът до 88.3 щ.д. за барел (-0.1%). Основни причини за понижението бяха поскъпването на долара и спада на фондовите пазари. Много инвеститори реализираха печалби, след като цента на петрола достигна нов връх. В месечен доклад EIA повиши прогнозата си за средната цента на петрола и световното потребление на петрол през 2011 година. Общото световно потребление през следващата година се очаква да бъде 87.8 млн.б/д спрямо 87.4 млн.б/д през 2010 година. Очакваната от агенцията средната цента на петрола е 85.17 щ.д. за барел спрямо 83 в предходната прогноза.
Златото поскъпна до 1410.1 щ.д за тройунция (+0.5%). В евро златото достигна 1018.1 евро за тройунция (+1.1%). Засилените опасения на инвеститорите относно Ирландия и Португалия, както и очакванията за инфлация в САЩ продължиха да поддържат интереса на инвеститорите към златото, въпреки поскъпването на щатският долар.

Към 9-ти ноември 2010 г. балансовото число на управление "Емисионно" се понижава с около 490 млн. лева. Основните промени по пасива на баланса на управление "Емисионно" са както следва: намаление на задължения към банки с около 500 млн. лева; увеличение на банкноти и монети в обращение с около 41 млн. лева.
Горепосочените промени са свързани основно с: постъпления по валутни сметки на търговски банки във връзка с регулации на минималните задължителни резерви - общо в размер на 25 млн. евро; продажби на резервна валута на търговски банки - общо в размер на 294 млн. евро; плащания от валутни сметки на правителството и бюджетните организации; преоценка на монетарното злато и специалните права на тираж (СПТ) поради динамиката в цената им на международните пазари.
Балансовото число на управление "Банково" към 9-ти ноември 2010 г. е увеличено с 42.4 млн.лева в сравнение с предходния ден. Основните промени са свързани с изменения в оценката на банковите активи и задължения деноминирани в злато или СПТ в резултат от промяна на обменните курсове на златото и СПТ по отношение на лева, което е съответно увеличение с 37.56 и с 0.00062 спрямо предходния ден.