Едва ли някой си спомня конкретни събития от февруарските протести. За разлика от юнските, където с един непреставащ оптимизъм се измислят коя от коя по-смешни акции и инициативи, през февруари тази екзотика липсваше. Едно от запомнящите знакови събития обаче беше подпалването на пловдивски офис на компанията – енергиен монополист – ЕВН. И не толкова самият акт на подпалването – колкото до това, че то бе заснето и качено в Интернет предизвика широка обществена реакция. За ужас на ЕВН и приятели – много повече бяха хората, харесали постъпката на групата младежи, отколкото тези, които я осъдиха.
И стана чудо. Прокуратурата и следствието запретнаха ръкави и с помощта на стотици чужди и наши експерти стигнаха до автора на видеото – пловдивския оператор Георги Сарай – Алди. Да, няма грешка – същите прокуратура и следствие, които и досега не могат да намерят кой линчува Октай Енимехмедов, въпреки наличието на няколко почти пълнометражни филма на различни телевизии в HD формат. Абе направо „неизвестни извършители“, та дрънкат.
Та българската съдебна система прецени, че Алди има опасност да се скрие и да извърши ново престъпление и затова не може да бъде оставен на свобода. Нищо, че има болна майка и баба, които разчитат единствено на него. И вече шест месеца Алди е зад решетките. Нищо, че както всички виждат от филмчето целта не е била да се унищожи собствеността – ако беше така просто щяха да се строшат няколко прозореца и да се хвърлят коктейли „Молотов“, а не да се излее бутилка бензин и да се запали на тухлена стена колкото за ефекта.
Същата тази съдебна система, която остави Алди зад прозорците не посмя да прибере Искра Фидосова, след като цяла България видя скандалното тефтерче на шефа на КПУКИ. Същата съдебна система, която не посмя да прибере бившия вътрешен министър Цветан Цветанов, който със своето подслушване наруши не само законите, но и Конституцията на страната. И докато за Искра Фидосова няма опасност да се укрие по чисто физически причини, бившият министър на свобода има достатъчно възможност да влияе върху разследването. Включително и например от Южна Африка ако се наложи.
Но какво са дребните грешчици на Искра и Цецо в сравнение с това чудовище Алди. Стана ясно, че той се е прикривал умело зад различни благотворителни дейности – засаждал дръвчета, събирал и подарявал дрехи на бездомници, помагал на бедни хора. Абе истински Робин Худ. Само че робинхудството в днешна България е изключителна заплаха за стабилното политическо управление. Опасен социален феномен, който принуди съда да засекрети цялото дело. Нека пловдивския Робин да поседи някоя друга година в затвора, да му дойде акъла в главата. Така да се каже – влиза сега и вика в съда „Да живее България“, а след някоя друга година ще е станал квалифициран наркодилър, сутеньор или трафикант. Ами всичко зависи от околната среда – да влезе в затвора, да попадне на хора и да се очовечи, както бе казал поета. А за Цветанов и Фидосова е безмислено – те отдавна са станали „хора“. Но никога няма да станат робинхудовци. Не само по физически причини.