Доктор Румяна Тодорова е родена на 25 юни 1958 г. в София. Завършила е Медицинския университет в София. Има придобити специалности по кожни болести и венерология и здравен мениджмънт. Работила е в Районната болница в Сливница, в VІІ и XXIV поликлиника в София, и в Областния кожен диспансер. Директор на Областния кожен диспансер е от 1995 до 2004 г. От 2004 г. до 2009 г. работи в НЗОК, като от 2006-а е неин директор. През юли тази година бе избрана от НС за управител на НЗОК- Д-р Тодорова, каква е разликата между 2006 г., когато за пръв път застанахте начело на НЗОК, и 2013 г., когато я поехте за втори път? Тогава ли ви бе по-трудно или сега?
- И първия път беше трудно, и сега е трудно. Все пак си мисля обаче, че през 2006 г. заварих институцията много по-подредена от сега.
Да, и тогава имаше проблеми. Трябваше да се изгради интегрирана информационна система, което не бе лесна задача. Персоналът в НЗОК и всички регионални центрове ме посрещна със стачки заради ниските си заплати. Успяхме да постигнем споразумение. Трябваше да сертифицираме институцията по ISO. Не само го направихме, но и два пъти защитихме този сертификат за управление на качество. Всичко това не го намирам сега.

Да, в момента няма стачки, но има невероятен дисбаланс в работните заплати – тези, които са дошли по-късно, са със значително по-солидно възнаграждение в сравнение с онези, които работят дълги години в системата. Става дума за около 500 лева разлика. Естествено, че няма срамен труд, но не мога да приема секретарката да получава повече от експерта, на когото се разчита да упражнява контрол върху изразходваните средства.

В институцията цари пълен хаос. Хората не работят в екип. Никой не знае какво прави, защо го прави и на кого трябва да подаде събраната информация. Това са моите констатации за тези три месеца. Иначе новият момент за мен е, че имам база за сравнение. Как оставихме институцията през 2009 г. и как я намираме четири години по-късно. Тя е напълно разбита.
Това, което се опитах да направя досега, е да подредим структурно здравната каса и нейните регионални центрове, така че всички да работят по-ефективно. Защото не всичко е въпрос на пари. Разписваме правила за сътрудничество между различните дирекции, за да работят те в екип. Оказа се, че институцията е спряла да поддържа и ISO, по неясни причини. Може би предишните управляващи са се чувствали по-добре в условията на хаос, но това не е моят стил на работа. Трябва да има правила, те може да не са съвършени, но трябва да ги има, ако искаме работата да върви.

- Проблемите само организационни ли са?
- За съжаление не. Заварих и едно хаотично харчене на обществени средства. Особено в болничната помощ. Правилата не се спазват. В следствие на това в средата на годината вече имаше един сериозен дефицит и аз го казах още в началото. Сега започват да излизат и подробностите. Миналата седмица по време на заседанието на парламентарната здравна комисия съобщих, че има сериозен недостиг на средства за онкомедикаменти. Така че двата най-сериозни проблема, които се очертават, са болничната помощ и лекарствената политика. За съжаление те могат да бъдат решени само с много пари.

- Надзорният съвет на касата разблокира 269 млн. лв., ще стигнат ли тези пари до края на годината? Мисли ли се по посока актуализация на бюджета на НЗОК предвид факта, че ще имате извънредни разходи, свързани с бежанците от Сирия?
- Тези 269 млн. лева категорично няма да стигнат. Очертава се дефицит от около 133 млн. лева, като в тази сума е включен и преразходът за онколекарства - между 70 и 80 млн. лева. В закона за бюджета на НЗОК сумата за тези медикаменти е фиксирана на 90 млн. лева. Дефицитът е факт, но дали ще има актуализация на бюджета, е твърде рано да се каже. Очакваме да видим, какви ще са приходите в НАП, като и дали не могат да се използват някакви суми от там. В крайна сметка правителството е това, което ще предложи актуализация, а народните представители са тези, които трябва да вземат това решение. На този етап обаче никой не ни е обещавал такава актуализация, но не го изключвам като вариант в контекста на бежанците от Сирия, за които също трябва да се погрижим. Въпреки че там проблемът, който се очертава, е по-скоро чисто организационен.

- С колко трябва да се увеличи бюджетът на НЗОК за 2014 г.?
- Рано е да се мисли за бюджета на НЗОК за 2014 г., въпреки че ние вече имаме някакви изчисления. Особено в раздела лекарства - както за болничната, така и за извънболничната помощ. Там имаме плащания, които така или иначе няма да намалеят. По отношение на болничната помощ всички искат по-строг контрол, тъй като от там изтичат най-много средства. Този контрол обаче по начина, по който се прави, не може да постигне тази задача. НЗОК налага глоби, но те по никакъв начин не могат да спрат милионите, които изтичат през твърде големия брой болници у нас. През последните 3 години са открити 30 нови болници - 20 от тях са в София.

- Спомняте ли си онези години, когато всички гинеколози вписваха в документацията, че бременността е рискова, а бебетата са недоносени? Това не се ли прави именно с цел източването на НЗОК? Вие проверявате документи, как установявате практически, че едно бебе се е родило недоносено?
- В закона е записано, че НЗОК нанася санкция, ако установи, че е налице щета, т.е. когато дейността бъде заплатена. Това се случва следващия месец, а тогава майката и бебето вече са изписани. Няма как проверяващите да установят дали действително бременността е била рискова. Това е обречена кауза.Затова моята амбиция е да убедя управляващите, че е необходим друг вид контрол. Силно се нуждаем от електронна здравна карта. Така че ние веднага да можем да получим информация, ме пациентът е приет в болница и да можем да го проследим във времето кой го е консултирал, каква терапия му е назначена и т.н. Мисля, че има разбиране и се мисли в тази посока.

- Човек остава с впечатлението, че хората влизат и си излизат от лечебните заведения болни. Клиничните пътеки ли са най-добрият подход за финансиране на болниците? Не създават ли те един от най-големите проблеми в системата?
- Клиничната пътека не е най-голямото зло в системата. Винаги съм казвала, че тя е вид алгоритъм, чрез който може да се постигне едно добро качество на здравната услуга. Така касата е сигурна, че плаща, когато е извършен минимумът от дейности. Само че във времето нещата се изродиха. Клиничната пътека стана протокол за работа - правим това, което е записано и нищо повече. Никъде в пътеката не е казано, че трябва да се извършва само минимумът, т.е. че е забранено да се лекуват усложненията или придружаващите заболявания. Все пак човешкият организъм е едно цяло и когато се лекува сърцето, това не означава, че пациентът не трябва да има проблеми с белия дроб или с бъбреците. Трябва да се лекува комплексно. А какво става на практика - за всеки един орган пациентът влиза в болница по различна пътека. Така хем парите изтичат, хем пациентът продължава да се чувства зле.

- Диагностично свързаните групи (ДСГ) не са ли по-справедливият начин за финансиране на болниците, без НЗОК да фалира?
- Разбрах, че предишните управляващи са закупили софтуера, но нещата са спрели дотам. Мисля, че Институтът по обществено здраве работи по въпроса и имат голям обем от информация. Проблемът при ДСГ е, че е нужен един огромен персонал, които да кодира диагнозите. И другият проблем е, как точно ще бъдат въведени тези ДСГ-та, защото те също няма да решат проблемите в здравеопазването на 100%. И не на последно място - сериозен проблем е колко ще ни струва всичко това. Европа отчита, че работейки по ДСГ, се получава един по-прецизен начин на отчитане, но и по-скъп. Тук трябва да решим дали България има този финансов ресурс и дали може да си го позволи. Но аз си мисля, че каквато и система на финансиране на медицинската дейност да изберем, ако не си подредим спешната, доболничната и болничната помощ, средствата никога няма да ни стигнат. Пак ще изтекат едни милиони.

- Кои са най-драстичните нарушения, които сте констатирали към момента при проверката на болниците и общопрактикуващите лекари?
- Най-фрапиращи се цифрите свързани с рехоспитализациите. Този месец проверките ни са насочени в тази посока. Но те ще бъдат направени по малко по-различен начин - не да се провери едно лечебно заведение, а да се вземе един пациент и да се провери неговото движение от клиника в клиника. Трябва да изясним защо той за половин година е влизал за лечение в няколко болници и по няколко клинични пътеки. Какво е правено в извънболничната помощ с този пациент, защото повечето рехоспитализации са свързани с хронични заболявания. И аз си правя извода, че България няма нужда от толкова много болници за активно лечение, нужни са ни лечебни заведения за продължително лечение.Вие повдигнахте и темата за недоносените бебета. В момента отново ни прави голямо впечатление огромният брой хоспитализации на недоносени бебета. Това, което проверяваме в момента, е да засечем реалния брой на тези децата и броя на хоспитализациите. Може да се окаже, че едно и също бебе се прехвърля от една в друга клинична пътека в зависимост от теглото, което е достигнато. Предполагам, че оправданието отново ще бъде, че клиничните пътеки са недофинансирани, а едно такова дете изисква много грижи.Прави ни впечатление, че масово има неосигурени родилки. Парите за тях идват от министерството и това не е голям проблем за НЗОК, но все пак фактът сам по себе си е притеснителен. Дали става дума само за родилки от малцинствените групи или за млади безработни хора?!

- Нека ви върна на темата за броя на болниците. Нормално ли е в Австрия да има 20-30 големи здравни конгломерата, а в България да издържаме над 300 болници и всички да очакват финансиране от НЗОК? Как би могъл да се спре този процес на роене?
- Има механизъм, но той не трябва да бъде задействан по средата на този процес, а именно когато болницата вече е факт. Този механизъм трябва да бъде задействан още когато даден инвеститор реши да отваря лечебно заведение. Той трябва да получи разрешение от Министерство на здравеопазването, в което да се казва дали точно в този град има нужда от точно такава болница. До момента този процес не е бил контролиран и виждате, че има няколко района в страната, в които са натъпкани всички клиники и други - където няма нито една.Тук много ще ни помогне здравната карта. Тя трябва да очертае необходимостите от лечебни заведения в страната. За целта обаче трябва да се направи един много добър анализ на структурата на населението, безработицата в региона, продължителността на живота, заболеваемостта, чисто географското разположение на населеното място и т.н. Нещо, което редица държави от бившият соцлагер вече са направили и са решили голяма част от проблемите си. Например в Словакия, която не се различава много от България, вече са си написали домашното и ако някои иска да открие болница извън необходимостите в региона, той няма достъп до публичен ресурс.

- Онкоболни осъдиха Министерство на здравеопазването заради забавено лечение, вие притеснявате ли се от такива дела, след като поемете тяхното договаряне от следващата година?
- За да се прехвърли това договаряне от болниците в НЗОК, трябва да се направят някои чисто законодателни промени. В момента ние не можем да договаряме обеми, а само цени. Но за да се получи добра цена, трябва да можем да договорим самите количества. Ние сме наясно с разходите и ще гарантираме лечението на онкоболните през следващата година. В момента отчитаме един интересен парадокс. Онколекарствата се договарят от всяка една болница. Когато документите дойдат в НЗОК, за да заплатим тези медикаменти, се оказва, че едно и също лекарство е с 19 различни цени според договарянето в болниците. Ако договарянето се прави от НЗОК, това няма да се получава.В министерството имаше проблем, защото те договаряха квоти. Когато те се изчерпат, се получаваше вакум от около месец-два, в които нямаше лекарства. Но пък държавата има механизъм бързо да уреди този въпрос, докато нашият фонд трябва да изчака Народното събрание да одобри актуализация на бюджета. Ами ако депутатите откажат?! Така че и при нас има риск. Но нека да видим какъв ефект ще постигнем при онколекарствата. Ако нашата идея сработи, тогава можем да договаряме и други скъпоструващи лекарства.

- И накрая, ако ми позволите един шеговит въпрос. Има ли клинична пътека, по която здравеопазването да бъде излекувано?
- Има. И тя трябва да включва всичко това, за което говорихме досега. Повече ред, повече разписани процедури, по-добър контрол.