Изследване на "Сова Харис" прогнозира, че ако евроизборите се провеждаха в този момент, те щяха да бъдат спечелени от БСП с 21.9%, следвана от ГЕРБ с 20.6%, ДПС със 7% и партията на новопоявилия се политик Николай Бареков – "България без цензура" с 6.6%.Това са единствените партии, които биха успели да вкарат депутати в Европейския парламент, прогнозира социологическата агенция, цитирана от в. "Преса".Според "Сова Харис" това са и четирите сигурни участника в българския парламент, ако ако се проведат и предсрочни парламентарни избори по схемата 2 в 1. Социалистите биха получили 22.3%, ГЕРБ – 21.7%, ДПС – 7.6%, а и "България без цензура" – 7%, твърди агенцията.Точно 2 месеца преди изборите за Европейски парламент картината на електоралните нагласи е сравнително устойчива, базата за подкрепа за основните политически субекти е иградена. Най-вероятно промените ще се извършват сред нагласите на все още колебаещите се избиратели. Настоящото изследване показва, че в сравнение с предходния месец е нараснала подкрепата за най-утвърдените партии БСП, ГЕРБ и ДПС. Противоборството на върха между БСП и ГЕРБ продължава да е много оспорвано, но настъпването на пролетта засега дава повече кислород на настоящия мандатоносител. Макар че резултатът и на двете най-големи партии у нас се е подобрил,
при социалистите прирастът е с 3%
което им дава преднина в настоящия момент. При ДПС, изглежда, се развива познатата в навечерието на избори мобилизация в средите на тази партия. При „България без цензура" и АБВ се наблюдава задържане на позициите, докато при реформаторите можем да говорим за регрес. Нормално е избирателите на тези партии да изпитват колебания, тъй като за първи път ще гласуват за тях. Това предполага, че в оставащия период до изборите новите субекти ще продължават да бъдат тествани по множество въпроси, на които хората ще искат да получат удовлетворителни отговори.
Базата, на която стоят новите политически формирования, е различна. Коалицията около „България без цензура" ще се стреми да запази или да доразвие подкрепата си за втори евромандат, докато РБ и АБВ засега остават под заветната бариера. Към групата на претендентите трябва да добавим и „Атака", които са на път да преодолеят конкуренцията на клонинга си НФСБ, но все още не успяват да върнат подкрепата на разколебаните си традиционни привърженици. Според получените резултати броят на партиите с претенции за присъствие в следващия европарламент свършва дотук. При сегашното разпределение на дяловете в българската квота в Брюксел БСП и ГЕРБ ще разполагат с по 6 места, ДПС - с 3, а коалицията около „България без цензура" - с 2.
На този етап се открояват два фактора, които оказват влияние върху нагласите на хората и вероятно ще продължат да дават отражение до изборите. Единият е краят на зимния сезон. Пролетта и лятото обикновено осигуряват известен комфорт на управляващите. Този ефект се обяснява с тежката социална ситуация в страната. Другият фактор е кризата в Украйна. Все пак става дума за европейски избори, а ситуацията в тази държава разтърси климата в целия континент. В изследването регистрираме добре премерена оценка сред българското общество. За общественото мнение у нас натежават три преобладаващи нагласи. Едната е, че референдумът в Крим отразява настроенията и желанията на голямото мнозинство от неговите жители. Идеята, че гласуването там се е провело
под дулата на руските автомати
за повечето хора звучи абсурдно. Одобряващите провеждането на референдума превишават застъпващите противоположната позиция в съотношение почти 2:1. Същевременно мнозинството от хората се застъпват за запазване на териториалната цялост на Украйна. Начинът, по който Русия се намесва при определяне на политическото бъдеще на Украйна, се отхвърля с точно обратното съотношение - 2 пъти повече са тези, които не одобряват действията на руската страна. Очевидно преобладава мнението, че Русия създава опасен прецедент в международните отношения. И на трето, но не на последно място са опасенията, че кризата ще ни засегне значително. Над 60% очакват негативен ефект върху икономиката на страната ни, а само 10% смятат, че събитията в близката славянска страна няма да ни се отразят.
Позицията на България спрямо кризата в Украйна трябва да бъде балансирана и предимно неутрална. Така смята преобладаващото мнозинство от българските граждани. Ако дадем оценка на реакциите на институциите у нас, ще видим, че най-близо до това становище беше позицията на премиера и правителството. Този факт неминуемо повишава доверието в тях. В последна сметка близо до това мнение застанаха и БСП, и ГЕРБ. Застъпниците на крайни действия - президентът и РБ - останаха в малцинство и тяхната позиция се оказа губеща. „Атака" се оказа единственият значим политически субект, който отстоява крайни проруски позиции. Вероятно в бъдеще ще се открие възможност партията на Волен Сидеров да разшири влиянието си сред русофилски настроените граждани. Засега такъв ефект все още не се регистрира.
Данните как биха гласували хората при провеждане на предсрочни парламентарни избори повтарят пропорциите на нагласите за европейския вот. Разликата се състои в завишените стойности вследствие декларираната по-висока активност. Това обстоятелство заедно с по-ниския праг за влизане в парламента повишават шансовете на РБ, АБВ и „Атака" да преодолеят избирателната бариера. БСП, ГЕРБ, ДПС и коалицията около „България без цензура" са сигурните участници в българския парламент, ако се проведат предсрочни парламентарни избори.
