Анета Божидарова

Наблюдавам постоянните клиенти на кафенето пред нашия блок. Единият е Иван – дребна квартална мутра. Вечно е със сърдита физиономия и шкембето му достолепно виси под изсулена тениска. На десния крак има неочаквана татуировка – ликът на Апостола. Тъжен апогей на омерзението, в което живеем близо 25 години. Компания на Иван е Злати – корумпирано ченге, което все се опитва да рекетира дребните търговци в квартала. И той е продукт на прехода. Намерил е своя начин да оцелява.

Постоянен клиент на кафенето е и Зоя – една от групата местни пияници. Тя през вечер е в спешното на „Пирогов" – с алкохолен делириум. Зоя обаче винаги е спретната и облечена странно – костюм, бяла риза и вратовръзка. В падението на тази млада жена има някакво достойнство. Още по-тъжен знак за това докъде ни е смачкала мелницата на прехода.

Тези дни научавам, че Зоя е починала. Не е успяла да изплува от поредния делириум. Групата на кварталните пияници осиротява и се превръща в една от всичките.

Слънцето напича масите на кафенето и Иван се почесва по татуировката с лика на Апостола. Злати отпива от топлата вече бира, намръщва се и вперва поглед в нищото. Друго засега не се задава.