Под заглавие „Защо хората тичат към банките?" списание „Икономист" помества в блог секцията на сайта си статия, посветена на събитията в България през последните няколко седмици, довели до проблеми за някои банки.

Според изданието това е най-тежката атака срещу банките от 17 години насам в

страната, измъчвана от „ширеща се корупция, слаба съдебна система и нестабилни правителства".

Банковата криза се задълбочи заради политическата несигурност, констатира „Икономист" и изрежда събитията, довели до споразумението между партиите за предсрочни избори, както и събитията, предшестващи атаките срещу третата и четвъртата по големина банки в България – КТБ и ПИБ.

След описание на мерките на държавните институции за оздравяване на банковата система и разрешението на ЕК да бъде оказана държавна помощ на банките, „Икономист" цитира икономиста Георги Ангелов от Института за отворено общество в София, според когото причините за кризата не се крият в системата.

По думите на Ангелов банковата система е стабилна – с висока ликвидност и с едно от най-високите в Европа съотношения на капитал към адекватност от около 20%. По думите на българския експерт положението в България не е сравнимо с това в Кипър, където банките фалираха, а

българският проблем идва извън банковата система.

В кореспонденцията си от София „Икономист" пише и за анонимните есемеси и разпространяването на слухове, предшествали струпването пред клоновете на ПИБ на опашки от хора. Изданието припомня, че българите имат горчиви спомени от 1996-97 г., когато за около година „потънаха" цели 14 банки.

Докато засега не е известно кой се крие зад атаката срещу ПИБ, атаката срещу КТБ има по-очевидни причини, отбелязва списанието.

Според автора на материала причината е в публичния конфликт между банкера Цветан Василев и депутата от ДПС Делян Пеевски, който обяви, че Василев е поръчал убийството му. Василев пък се оплака, че е получавал есемеси със заплахи от втория.

Смята се, че Пеевски е изградил своята семейна медийна империя чрез кредити от КТБ, пише „Икономист".

В заключение списанието посочва, че въпреки всичко това на 26 юни България е успяла да емитира облигации на стойност 1,49 млрд. евро, привличайки големия интерес на международните инвеститори.