Днес се навършват 85 години от рождението на великия бас Николай Гяуров.
"Всичко, което съм правил, е било подчинено на работата ми. Даже когато си почивам, знам че го правя, защото това ще се отрази добре на работата. За това как ще пея, има значение с какво се храня и дори колко говоря", казва приживе на колегите си големият Николай Гяуров. Ако беше жив, днес великият български бас щеше да навърши 85 години. За съжаление, преди десет лета той си отиде след усложнения от грип. Вечният му дом е в италианския град Модена, където избира да живее със сопраното Мирела Френи.

Половин век от живота на Гяуров минават на сцената. Съпроводени са от блясък, пътувания по цял свят, триумфи, насълзени очи. "Рано осъзнах, че всеки човек има призвание на този свят. Явно за мен това е пеенето. Винаги съм виждал някаква светлина, усещал съм ръката на Бога, която ме е крепила", казва в едно интервю колосът на операта.

Той не криеше, че цял живот донкихотовски е вярвал в човека ­ в добродетелите му, в неговото благородство. Накрая обаче сякаш остана малко огорчен. "Оказа се, че съм се заблуждавал и сега ме боли. Тези, които приемат, че хората са фалшиви,­ живеят много по-лесно".

Мефистофел, Филип II, Дон Жуан, Борис Годунов са сред коронните роли на баса, изписани със златни букви в световната история на операта. До тях може да се докоснем и сега – не само на записи и клипове в Ютюб, а и чрез фотоси, предмети, костюми, принадлежали на Николай Гяуров. Някои от тях са изложени в самостоятелен кът в Историческия музей на Велинград.

В биографията на големия певец това място е посочено като родно, но има лека неточност. Гяуров се ражда на 13 септември 1939 г. в село Лъджене, което години по-късно става квартал на Велинград. Сега в местния музей е изложен оригиналният костюм, с който Гяуров е пял партията на крал Филип в миланската Ла Скала.

Компания на дрехата правят многобройни медали, награди, концертен костюм, цигулката, на която е изпълнявал първите си музикални стъпки, ученическите му бележници, затрогващите писма до родителите му, изпращани, докато е следвал в Москва. Всички те са дарение от Владимир и Румяна Гяурови – син и снаха на певеца.

„Радостта от признанието винаги съм свързвал с България и родния Велинград", обичал да казва големият бас. Може би това е била и волята му приживе - във Велинград да се съхраняват за историята негови вещи и атрибути.

Сред многобройните му отличия - най-високото държавно отличие-орден "Стара планина – първа степен", връчен му от президента д-р Желю Желев, Сребърният медал за мир, връчен му от Генералния секретар на ООН Курт Валдхайм. Престижното високо отличие се дава от световната организация за принос чрез изкуството за взаимно опознаване, сближаване и сътрудничество между народите.

Има и сребърна монета с лика на Николай Гяуров, изсечена в Австрия и пусната по случай Залцбургските тържества, на които той е бил канен като постоянен гост.

В музея се съхраняват и спомените на Ангел Герин – първия учител на певеца, както и снимки от роли. Сред тях е фотос, запечатил първите му театрални изяви на сцената в Лъдженското читалище, където е играл главните роли в „Блокада", „Арлезианката" от Бизе, „Тоска" от Сарду. И още тогава, през 1947 г. завладява и трогва публиката с неповторимия си глас и артистично излъчване.

Много от отбиващите се в музея не знаели, че човекът, наречен посланик на България по света, е израсъл във Велинград и учудено възклицавали, узнавайки за родословното му потекло. От родната къща на оперния певец, където е живял с родителите си Марияна и Георги Гяурови, днес няма и помен, но семейството на сина му пази вилата, в която той е отсядал, връщайки се във Велинград. Кокетният дом се намира на тиха уличка в родопския град и местните с гордост я показват на туристи и гости отвън.