В тези тъжни и трудни времена, когато хуморът е гримаса, сарказъм, ирония, полуусмивка, той гребе енергично на терена на "скритата камера" и няма спирачки. И не е онази свенлива, нито често прозаично разголена картина, която откриваме в естетските вносни скрити камери.

Това е "Шпионката на Коко" на актьора Константин Трендафилов-Коко, любимото на много българи хумористично предаване.

От време на време е трудно да открием в коя кабеларка се е преместило. Но смехът в него е чист като памука, домашно замесения хляб, коприната и изворната вода. Като "Улицата" на Теди Москов, което, за съжаление, изчезна от екран, макар стилистиката им да е различна, но ги сближава темата за малкия човек, вечно пренебрегван, натирван, от когото нищо не зависи...

Празничното гостуване на Коко Трендафилов в БГНЕС ни зареди с много настроение. Но и печал, както казват градските ни баби. Ето неговата изповед:

Мисля, че всичко в нас се е запазило, но начинът на живот, който води обикновеният, редови българин, този, който срещаме по улиците e далеч от напудрените тв сюжети и измислените риалитита от екрана. Моето предаване е за тези българи, които са част от ежедневието ни - както се казва, без маска и без грим. Интересно ми е да видя техните реакции в ситуациите, в които ги поставям. А те, за съжаление, колкото и да са смешни, всъщност, са доста тъжни. Обичам да казвам, че това е малко смях през сълзи. Всичко това произлиза от обезличаването на нашенеца. Като го вкараш в рамката на обстоятелствата, на политиците, той става не само смешен, но и се държи като овца. Буквално.

Върви по улиците, но все едно не знае къде е и за какво става дума. Свикнали сме в България в днешно време само да оплюваме. Умеем го, отдава ни се. Ругаем съседните нам страни – еди-какви си били гърците, византийци, еди-какви си били румънците, мамалигари, пък, егати македонците, пък турците... Добре, де, питам аз, кои сме ние тогава?

Няма шанс в днешно време да търсим чувството за хумор. То е обезличено. В началото, когато започнах със скритата камера, хората реагираха по един начин, с течение на времето, в тези 12 години, като че ли коренно се промениха - все по-безумно вярват в това, което им поднасяш.

Ето сега, например, какво ще видят вашите зрители: аз съм в ролята на човека с униформата, който пита една възрастна жена нещо. Който има акъл, да помисли защо точно нея съм избрал. Казвам, госпожа, вие с тези обувки нагърчвате асфалта в алеите и парковете, платили ли сте си таксата? Тя не се замисли и първоначално попита: Каква е тази такса паркове и алеи? Обясних й и след това тя беше готова да я манипулирам както си искам. Направо си свали обувката и ми я даде да й премеря теглото , за да й кажа впоследствие, че тази нейна обувка е наднормена и че трябва да си купува по-леки обувки, за да не плаща такса паркове. Е, обяснете ми сега – как тази моя дебела лъжа мина незабелязано... а какво остава за перфидните политически и медийни манипулации с хората?

Така преди време Трендафилов влязъл с камерата на "Шпионката на Коко" в къщата на едно семейство на село като чуждестранен инвеститор и им е казал, че имат нефт в земята на двора, находището било заснето от сателит- те са повярвали, от раз. Е, как няма да повярват? Труден живот на село, далеч от столицата, където е големият бизнес, дните минават в чакане някой да им купи овчето мляко, което продават на тротоара... И в същото време, о, чудо, идва някой, който се представя за грък от "Евронефт" и казва: "Госпожа, снимка тука покажа, да, има нефт във ваше село. Сега ние ще дойдем със сондите да изкупим нефта. Къде искате да живеете?".

Коко продължава разказа: Естествено, че очите ще има ще станат като на чичо Скрудж, защото те виждат някакво спасение в мен, аз ставам герой в техния свят. Те си казват: ето, кацна ни пилето на рамото. Вярват най-първо сигнално... което е тъжно. А, бе, хора, може ли в монтанското село Гинци да се открие нефт, то там няма нищо, вода няма!

Начинът на живот, който ни мачка, ни докара дотук. Обезличаваме се, защото нямаме шанса да живеем нормален живот в тази ненормална, за съжаление, държава. Кое е нормалното тук?

Ще разкажа в резюме нещо, което ми се случи преди няколко дена, настройва се Коко с вид на човек, който е направил откритие. Става дума за един мъж, който попадна " в моите лапи", в скритата камера... после станахме приятели с него. Той е от село Мещица до Перник и е като чудомиров герой, страхотен българин, с неговите хитрости, с бляскаво чувство за хумор, остроумие и т.н. Този човек се занимава с ВиК, аз имах един проблем и го повиках: ела, бе Тофе, така се казва, да помогнеш. И той ми отвърна: за теб винаги, Коко, но имам да ти казвам нещо, за едни хора-мислих, че ти си ми ги изпратил. И какво му се е случило? В Мещица обикаляли непознати няколко дни с автомобили. На него му направило впечатление, но.. нищо. В един момент, обаче, идват, представят му се униформени и го питат: "Тук, какво е това?" и му посочили някакъв саморасляк, бурен, който приличал на марихуана. Втрещих се: "Ама това наистина ли е марихуана, бе човек", а Тофе вика - "не е, разбира се, мещички саморасляк някакъв". Униформените започнали да го разпитват какво е , защо го отглежда, има ли още от него. Тофе през цялото време мислел, че участва в скрита камера и се подсмихвал, подозирайки че е нов номер от приятеля му Коко. А униформените били неуморни, настръхнали като хиени - карали го да ги развежда, да търсят и другаде такива бурени. Даже започнали да режат растението, за да го дават за изследване.

Коко обобщава случката: Питам аз, в тая държава, тези хора, които се занимават точно с това, добре, де, нямат ли малко мозък в главата си? Нямат ли експерти, които да изпратят, които да са агрономи, компетентни, да видят, е това не е марихуана. А ще набеждават човека, че е едва ли не търговец на наркотици? А за Тофе случилото се обърнало на истински шок . Вкарали го в районното, карали го а пише. Коко го попитал дали после са му се извинили, а той:" Аааа, нема такива работи".

Ето защо чувството за хумор на българина все повече и повече е на изчезване. На пиедестал се е издигнал комерсиализма, шуробаджанащината. Как да се смееш? Не се получава. Угасваме бавно, което е много тъжно. Жалко е, че го изричат моите уста – на човека, който се изхранва от чувството за хумор, казва Коко. Помните песничката "Под усмихната маска на палячо той болката прикрива". Клоунът, всъщност, е тъжен.

Рецептата за изцелението ни е проста – трябва да се научим да обичаме, споделя актьорът. Забравили сме го.

Преди около година се случи едно престъпление спрямо мен, откраднаха ми камерата, с която работя, продължава Коко. Разбиха ми колата, вземаха ми всичко - касети, касови апарати, договори, абсолютно всичко и камерата, с която си вадя хляба. И тъй като не съм богат човек, свързвам криво-ляво двата края, както всички в държавата. И тогава, срам не срам, написах във Фейсбук: "Който може, да помогне". Колеги от предаване в една телевизия ми помогнаха, Зуека ми помогна също, приятели, познати , непознати, фенове на предаването ми изпращаха по 50 лв. За някои хора това е огромна сума , дори по куриер съм ги получавал. И ... успях да си взема нова камера. Тогава ми блесна, че има хора, съпричастни в страданието. Ето, това е нещото, което трябва да съхраним, да опазим, да достигнем – съпричастността.

Ей, оклюмалите, я се усмихнете!