наблюдаваме кои участват в управлението на България в периода от 1997 г. насам ще видим, че във всички власти има бивши комунисти, приели цветовете на различни партии, но генезисът им е един и същ.
Българската социалистическа партия изпрати втория си ешалон политици в Съюза на демократичните сили, пръсна ги във всички партии и създаде нови политически формации. Трябва много внимателно да се вгледаме в хората, които са участвали в БСП и СДС и в новите партии, които се създадоха, когато тези две основни политически сили изпаднаха в положение на затихващи функции.
Кои бяха в СДС и кой оглави СДС?
От самото начало социалистите заложиха капан на обединената демократична опозиция, като я снабдиха със свои кадри. Целта им беше да парират възможностите за влияние на двете големи истински демократични партии в коалицията - БЗНС "Никола Петков" и Българската социалдемократическа партия /БСДП/ на д-р Петър Дертлиев. По устав всяка партия в СДС имаше право на един глас. Така БЗНС със своите 120 000 членове беше приравнена до Обединения демократичен център на Стоян Ганев или Зелената партия на Александър Каракачанов, които имаха само по няколко десетки члена. Така се постигна обезсилването и обезличаването на БЗНС и БСДП.
Голяма част от хората от втория ешалон, които бяха внедрени в СДС, се оказаха и агенти на бившата Държавна сигурност. Имах възможност да наблюдавам в 37-ото Народно събрание от мястото, което заемах като зам.-председател, първия кадровик на СДС Стефан Гайтанджиев как седеше вече до Красимир Премянов, като зам.-председател на ПГ на БСП. Малко по-назад стоеше известният актьор от Екогласност Петър Слабаков, по-натам стоеше Георги Аврамов. Хората, които кадруваха в СДС, подреждаха листата на СДС за Великото Народно събрание не само, че се оказаха агенти на ДС, но и се върнаха там, където им е било мястото.
В едно свое интервю академик Благовест Сендов, който беше много приближен до върхушката на БСП, заяви, че "Андрей Луканов изпрати Иван Костов в СДС". Той е много умерен в изказванията си и никога не би казал нещо, което не е така. По-нататък знаем как се развиха събитията по време на управлението на СДС. Ако се направи проверка, за да се види кои са хората, които са получили най-много предприятия и най-големите обществени поръчки, ще се види, че това са потомците на част от върхушката, която е управлявала преди това.
В началото на 90-те години на миналия век вестник "Демокрация" написа, че "България ще бъде управлявана от триста комунистически фамилии". Преди 10 години Александър Томов, който беше вицепремиер в кабинета на Димитър Попов /1990-1991/, заяви "България се управлява от 300 комунистически фамилии". Една-две години по-късно след това му изказване професор Кръстьо Петков повтори същото.
Ситуацията в България много прилича на анекдота за един комсомолски секретар в Сливенския край, който бил назначен за първи секретар на партията в едно малко градче и приятели му казали: "Как може, толкова те понижиха". А той отвръща: "Не, не се притеснявайте. Важното е да съм в бъчвата, а тя се върти. Един път съм по-долу, един път съм по-горе". Като наблюдаваме политическия живот виждаме, че различни кадри на БКП, по-късно - БСП, се въртят в тази бъчва и трябва някой много да се изложи, за да го изхвърлят и да вкарат друг на негово място, ако е необходимо, но пак от котилото им.
Не ни очаква нищо добро. Вярно е, една част от българите участваха в различни протести, но те нямат нито политическа, нито икономическа власт да отстранят тези 300 комунистически фамилии, които са запланувани още на времето и са вкарани в това буре, в което се въртят и се сменят през различни периоди от време. Затова сме в това окаяно състояние, в което се намираме сега.
Сценарият от 10 януари - 4 февруари 1997 г.
Борбата за демокрация в България не започва пред градинката в "Кристал" през 1989 г., а още в периода 1945-1947 г., когато земеделците с оръжие в ръка излязоха в Стара планина и в други части на страната. Събитията около Народното събрание на 10 и 11 януари 1997 г. и последващите на 4 февруари се осветляват от хора, които са участвали в тези събития, но и са се изкачили във властта след тях. Естествено е те да представят събитията като голям техен успех и голям успех на демокрацията. Точно това не отговаря на истината и имам желанието да кажа това, което съм видял и мисля за тези събития, защото те са изключително важни. Всички онези, които сме ги видели и сме участвали в тях, трябва да кажем гледната си точка и един ден историците, след като минат 30-40-50 години да могат обективно да преценят кой от тези, които са участвали в събитията казва обективни неща и кой - лицемерни.
Събитията около Народното събрание започнаха няколко месеца преди това, когато стартира кампания на протести, за които имаше основание, тъй като икономическото положение на страната се беше влошило изключително много и хората бяха недоволни. СДС се опита да яхне вълната на народното недоволство. По-късно вече преписва това, като своя заслуга, но всъщност много от събитията показват, че това е активно мероприятие, проведено от част от върхушката на СДС и част от върхушката на БСП. За това има достатъчно доказателства и събития, за които могат да се направят тези изводи.
На първо място, охраната на Народното събрание на 10 януари, тогава целият ден бях вътре в сградата и излизах многократно извън нея и влизах в контакт с протестиращите, разговарях с тях. Направи ми впечатление, че източната част на сградата на парламента откъм БАН почти не беше охранявана. Имаше няколко полицаи, без железни парапети и въпреки напрежението охраната там не беше подсилена. Направи ми силно впечатление и фактът, че от ръководството на Народното събрание, единствено моят служебен "Мерцедес" стоеше пред Северния вход на Народното събрание. Нито колата на председателя академик Сендов, нито на другите му заместници бяха паркирани там. Кадрите, които периодично, се пускат около 10-11 януари показват двама младежи, които са се качили върху един автомобил, а други двама клатят вратите й и я разбиват. Това беше моята служебна кола. Въпреки ясните кадри на лицата на тези младежи до ден-днешен никой не организира производство за търсене на наказателна отговорност за унищожаване на държавно имущество. Това показва нежелание за търсене на отговорност.
Друг факт, който ми направи впечатление, е, че в следобедните часове постепенно ръководството на СДС напусна залата на парламента. Бяха останали десетима депутати, а малко по-късно и те напуснаха. Единствен до полунощ стоя д-р Васил Михайлов –Нубиеца. Той бе последният депутат от СДС, който излезе от залата. Ние с друг земеделски депутат Калчо Чукаров последни напуснахме сградата през прозорците на южната страна на сградата откъм паметника на Цар Освободител, след като бяха изведени депутати от БСП.
Други обстоятелства, които дават основание, че всичко това е бил един предварително добре режисиран сценарий е една стенограма, която намерих в пощенската си кутия след тези събития, в която са записани разговори между хора, за които е явно, че са водени доста преди нападението на Народното събрание. Там се говори за няколко варианта на действие. Първият вариант е да бъде свалено правителството на Жан Виденов и да бъде съставено ново правителство от него, но с лица, посочени от хората, които обсъждат тази тема. От разговорите личи, че са били представители на СДС. Вторият е бил да се състави правителство от академик Сендов и след няколко месеца то да подаде оставка и да се проведат предсрочни избори. Третият вариант е да се върви към предсрочни избори и служебно правителство.
В тази стенограма пишеше и нещо много интересно: "Ние имаме уверението, че част от хора от БСП ще ни подкрепят". От къде вадя изводите си, че тези обсъждания са правени доста преди събитията от януари месец? Наскоро след това излезе писмото на 19 депутати от БСП, които поискаха оставката на Жан Виденов, а министърът на външните работи Георги Пирински си подаде оставката демонстративно. Именно това се оказваше помощта за отстраняването на правителството на Жан Виденов. Междувременно във вестниците се появиха съобщения, че представител на руското правителство е посетил Жан Виденов и е поставил някакви искания, нямам представа какви точно. Жан Виденов категорично се е противопоставил и той го е предупредил, че трябва да си подаде оставката. По-късно вече след като и тази група депутати от БСП поискаха оставката е явно, че поведението им е било съгласувано с желанието на Москва Жан Виденов да бъде отстранен. И наистина се стигна до оставката му.
Един факт, за който рядко се говори, е, че в следобедните часове на 10 януари, когато в парламентарната зала имаше много малко депутати, най-вече от БСП, влезе Красимир Премянов и подаде някакъв лист на академик Сендов, който той подписа. Десетима народни представители от СДС, които бяха останали в залата започнаха да викат: "Какво подписа?". Премянов набързо излезе и никой не разбра какво се е случило. След малко излязох във фоайето и видях как нахлуха баретите, строени с желязна дисциплина и добре въоръжение с щитове, заобиколиха Заседателната зала. Само след няколко минути вратите на Северния вход на парламента започнаха да пращят и започнаха да нахлуват протестиращи, но те бяха спрени и постепенно изтласкани и от баретите, и изхвърлени извън сградата. Вероятно академик Сендов е подписал заповед за въвеждане на баретите вътре в сградата на Народното събрание. Ако не беше тази сила да обгради залата на Народното събрание вероятно всички, които бяхме вътре щяхме да бъдем избити. Имах впечатления от контактите с протестиращите, с тях не можеше да се води никакъв разговор, а камо ли, ако нахлуят вътре в залата някой да може да проведе разумен разговор с тях и хората в залата да бъдат спасени. Така че бих искал да благодаря на академик Сендов и Красимир Премянов за поетата отговорност, защото техните действия с вкарването на баретите не позволиха нещата да се развият още по-трагично.
След това нападение напрежението продължи в града и около сградата на парламента, но все пак беше спаднало. Това ми дава основание да мисля, че целта беше да се създаде този хаос в сградата на парламента и около нея, за да се използва мандатът от БСП да бъде върнат след като бе подадена оставката на Жан Виденов и тази част от ръководството на БСП, която си сътрудничеше с част от ръководството на СДС за провеждането на това мероприятие да се оправдае пред избирателите си, и с връщане на мандата да се представят за спасители на гражданския мир. Това беше финалът на това активно мероприятие. Депутати от СДС, които са наблюдавали залата, са ми казвали, че, когато Николай Добрев и Георги Първанов са минавали край депутатите на БСП някои от тях са им казвали - предатели. Най-активен от тях е бил депутатът Дончо Атанасов, който беше доста бурен в поведението си вътре в залата винаги.
Нямаше никаква опасност за гражданския мир. Тези протести, които бяха и основателни послужиха като декор за преминаване на властта в другия отбор на БСП и част от върхушката на СДС. Когато разказвам тези събития по начина, по който съм ги видял ще има хора, които ще ме обвиняват, че защитавам правителството на Жан Виденов. Не е така, не съм защитавал и нямам намерение да защитавам Жан Виденов, но събитията трябва да бъдат осветлени, такива, каквито са били. След като сме демократи и сме привърженици на демокрацията, дори кабинетът на Жан Виденов да трябваше да бъде отстранен, това трябваше да се случи по демократичен начин, а не чрез активни мероприятия.
След 10 януари 1997 г. започна нов етап в прехода. Това се изразява в обстоятелството, че след като дойде на власт правителството на Иван Костов започна приватизацията и всичко, което се вършеше беше в полза на определени кръгове от ръководната върхушка на БСП и СДС. Ако проследим кои са приватизаторите, кои получиха най-големите предприятия, най-добрите терени, ще установим, че всичко, което беше приватизирано, беше разпределено на хората, които бяха потомци на тези, които са ни управлявали преди това. Преди години разговарях с евродепутата Джефри ван Орден и споделих с него впечатлението си, че когато се водеха преговорите за влизане на България в Европейския съюз западните политици не мислеха в чии ръце ни оставят, а гледаха да приемат България на бързо в съюза само и само да ни откъснат от Москва. По този начин те отново ни оставиха в ръцете на потомците на хората, които управляваха България до 10 ноември и я доведоха до това състояние.
