През 2011 г. президентът Барак Обама каза: "В името на сирийския народ дойде времето президентът Асад да се оттегли". Три и половина години по-късно 200 000 са мъртвите и над 3 млн. - бежанците, а Асад не показва никакви признаци за напускане на президентския пост в Сирия.
Мисията "Асад трябва да си ходи" е заменена от "ИДИС трябва да бъде разрушена" като приоритетна политика на сегашния конфликт. Сегашната история е оставила след себе си няколко урока. Президентът Джордж Буш беше критикуван, че е оставил Саддам Хюсеин на поста му на иракски ръководител след първата Война в залива. Десетилетие по-късно президентът Джордж Буш-младши предприе нахлуване по суша и видя Саддам обесен, но на цена Америка да е замесена в кървав, продължителен конфликт в Ирак, в който участва и днес и който е без изгледи да има край.
Днес Обама постави на първо място Ирак като център на своята стратегия срещу ИДИС и сирийския конфликт. Но в Белия дом има конкуриращи се възгледи по въпроса какво да бъде правено с Асад, със Сирия, с ИДИС, с Ирак с всичко това на куп, според някои източници на информация от и извън администрацията на Обама. От едната страна са тези, които оказват натиск за продължителна, добре финансирана стратегия за обучение и екипиране на сирийските бунтовници, в което са включени и сериозни оръжия. От другата страна друга групировка е прегърнала възгледа, че Съединените щати трябва да се фокусират върху отблъскването на ИДИС в Ирак и тихо да бъде приета възможността Асад да остане на власт, тъй като няма гаранция до какво може да се стигне след него. Между другото несъмнен факт е, че Москва и Техеран имат, поне засега, участие в задържането на Асад на власт.
Миналата седмица прессекретарят на Пентагона контраадмирал Джон Кърби заяви, че мисия на Пентагона ще обучава сирийците да атакуват ИДИС, да се защитават срещу атаките /без да определя чии атаки/ и да се подготвят за участие в политическото решение за слагане край на гражданската война. От тази мисия обаче отсъства атаката и победата срещу въоръжените сили на сирийската армия на Асад. Съдбата на Асад въобще не беше спомената. "Чувствам как половината администрация казва: "Вкарайте ни в играта и ни оставете да вършим това правилно", а другата половина е на мнението: "Не, оставете ни да действаме в Сирия с кадифени ръкавици и да се фокусираме върху постигането на истински резултати в Ирак", каза един бивш висш представител на администрацията, който работеше в сферата на външната политика.
Тези от първия лагер се противопоставят на идеята Асад да остане, докато ИДИС или халифатът трябва да си ходят. "Не можеш да победиш ИДИС, докато Асад е на власт и не можеш да пратиш войници на терен", каза представител на сегашната администрация, който е запознат с политиката към Сирия. "Политиката не гледа в посоката, че трябва да бъде свързана победата над ИДИС с оттеглянето на Асад. Помощ за умерените, преследване на ИДИС, както и на режима създават уравнение, което не дава нищо."
Това, което може да направи математиката да работи, твърдят сегашни и бивши официални представители на администрацията, запознати с политиката към Сирия, е програмата за обучение и снабдяване на умерените сирийски бунтовници, водена от ген. Майкъл Нагата, командващ специалните операции в централното командване. Обама огласи миналата година програма от 500 млн. долара, но се бореше срещу разполагането на пехотни сили поради продължаващите боеве в Сирия, интензивните спорове между съюзниците за формата и степента на усилията срещу Асад, и решението на администрацията да се концентрира върху усилията за спиране напредъка на ИДИС в Ирак с иракски сили.
Нагата има висока репутация в Пентагона, датираща назад във времето, когато работеше като заместник-секретар по разузнаването, а по-късно и като заместник-директор за борбата срещу тероризма. Той се сдоби с голяма слава сред висшите военни и в Белия дом като заместник-шеф на малкия американски военен офис в Пакистан. От Исламабад Нагата беше в състояние да прави честни и сбити оценки за често неработещите връзки между Афганистан, Пакистан и Съединените щати, тласкащи надолу афганистанската война.
Сега Нагата спечели похвали от тези, които подкрепят по-агресивна намеса в Сирия, като няколко души го определят като последния, най-добрия шанс умерените сили в Сирия да получат изключително важна американска подкрепа. Но, освен това, налице е признаването на много истински политически ограниченията, пред които той е изправен."Очевидно във Вашингтон има неохота за прилагане в значителна степен на двупосочен подход на сблъсък с ИДИС и сражения срещу Асад", казва Кубаи Шахбандар, който работи със сирийската опозиция и сега е в Драгоман Партнърс, консултантска фирма в сферата на сигурността и отбраната в Абу Даби. "Администрацията ще ви каже, че приоритетът е сблъсъкът с ИДИС в Ирак, което е друг начин да ви бъде казано, че справянето с Асад е на втори, ако не и на трети план, че това, което точно иска Асад, е създаването на привидна ИДИС и на необходимо пространство, в което екстремистки групировки като ИДИС могат да се разрастват и да подхранват своя растеж, което засилва и легитимира приказките, че оцеляването на режима на Асад е необходимо за останалия свят като контрабаланс на екстремистите".
Според Шахбандар "реалността отразява липсата на разбиране вътре в администрацията в каква степен са спъвани усилията срещу ИДИС от тяхното нежелание едновременно да издигнат в приоритет защитата на сирийското население от хвърляните от режима на Асад бомби". "Вместо това администрацията казва, че налице е ангажимент за защита на хората чрез обучаване и екипиране на умерената сирийска опозиция. Както каза Обама миналия месец в своята реч "Състояние на съюза" Съединените щати "подкрепят умерената опозиция в Сирия, която може да ни помогне в нашите усилия и оказват съдействие на хората, които въстават срещу банкрутиралата идеология на насилствения екстремизъм... Това усилие ще отнеме време. Ще изисква концентриране. Но ще успее."
Засега, въпреки думите, когато се стигне до войната в Сирия, администрацията попада под удари поради липсата на изчерпателна, ясно формулирана политика, включително от някои от военните лидери, които до неотдавна бяха натоварени да я изпълняват. "Каква е политическата цел, която трябва да постигнем? Честно казано, точно сега не зная каква е тя", каза във вторник Джеймс Матис, генерал от запаса от Корпуса на морската пехота. "Яснотата и ангажиментът на САЩ може да доведат до пълната ангажираност на другите." И в момент, в който сирийската гражданска война наближава началото на своята пета година, яснотата остава много неясна. Единственото нещо, с което всеки може да се съгласи, е, че не се вижда край на сраженията, на хоризонта има още кръвопролития и дори по-голяма хуманитарна криза за милиони бежанци, бягащи от смъртоносната война в Сирия.
