Още преди няколко години писах, че да бъде назоваван Александър Лукашенко “последният диктатор в Европа” е проява на наивен оптимизъм. Прочее тази титла се оказа преходна и вече има по-достоен носител.

Кой днес в Европа ще припомни на Александър Григориевич, че погазва свободата на словото и потиска опозицията или за пистолета, който бил изваждан от специалния държавен сейф тъкмо когато е изчезвал безследно поредният противник на може би доживотния президент? Какво стана с международната изолация на Минск, където този съвсем “непоследен” вече носи на плещите си вождовете на европейската демокрация, изнурени от препирнята с онзи, който му отне непочетната титла.

Лукашенко - гълъбът на мира

Александър Григориевич се представя превъзходно в ролята на домакин. Връчва букетче на Ангела Меркел, а на летището до стълбичката подрежда стройни девойки с хляб и сол. Да посрещнат Франсоа Оланд праща още по-румени моми със зачервен самун. А Владимир Путин посреща вече без хляб. И без сол. Той е хитър и знае, че колегата от Кремъл до смърт се бои от отровители и няма да сложи в устата си нищо, което преди това не е опитал специален телохранител.

Да, прави са руснаците, които казват: “война все спишет”, сиреч, войната ще заличи всички грехове и всякаква вина. В случая с Лукашенко анексирането на Крим и въоръжената намеса на Русия в Източна Украйна същевременно “заличава” репресиите и фалшифицирането на избори в Беларус. И на фона на онова, което си позволява Путин, Лукашенко престава да бъде “последният”, а съвсем неочаквано се превръща в гълъб на мира.

Късметът го споходи не само поради така случайното стечение на обстоятелствата. Неочакваната размяна на местата със съседа дължи до голяма степен на своята ловкост. Макар че уж е най-големият съюзник на Москва, той не призна независимостта на заграбените от грузинците Абхазия и Южна Осетия. По никакъв начин не одобри анексията на Крим, не каза нито една лоша дума - макар че Кремъл много искаше - срещу “фашисткия режим в Киев”, а напротив, изгражда много добри отношения с Петро Порошенко.

От руската криза всички губят, а Минск печели

И води за носа Путин. Разни руски санитарни инспекции и митнически служби крещят по Минск, че вкарва контрабандно в Русия забранени вкусотии от Запада. Въпреки това в руските магазини има доста евтини “беларуски” ябълки от Полша или “беларуски” лимони и мандарини. Изглежда в езерото Свитяз вече не се плацикат русалките на Мицкевич*, а сьомги, октоподи и други “фрути ди маре”, които оттам попадат на московските щандове. Беларус нехае за оплакванията на Москва, изцяло преопакова стоки от Европа и им лепи нови етикети. От руската криза губят всички, а Минск печели.

Директорът на совхоз надиграва Путин

Защо изтънчените западни ръководители треперят пред могъщия и безцеремонен Путин, а бившият директор на совхоз Лукашенко го надиграва? Тъкмо затова. Сегашният президент на Русия в едно от първите си интервюта, дадено преди много години, признава, че на младини е бил “уличен хулиган”. И от неговото поведение днес е видно, че това е истина.

А “непоследният” години наред е ръководил не колхоз, както се казва в Полша, а совхоз. Разликата е в това, че колхозът е колективно стопанство и неговият председател е трябвало да се съобразява донякъде с мненията на неговите членове. Докато совхозът се ръководи, по правило с твърда ръка, от самостоятелен директор. Той е трябвало да се оправя сам с пияни трактористи.

На Лукашенко се е случвало даже да намества кокалите на разхайтените си подчинени. Той знае, че хулиганът е силен и жесток, докато не се натъкне на някого, който не се бои от него и няма да се церемони.
Не, не бива да прощаваме и да оправдаваме “последния диктатор в Европа”, но все пак си струва да се поучим от него.

БТА

* Полският поет Адам Мицкевич е роден в селце близо до това езеро; днес на територията на Беларус - бел. прев.