България сериозно изостава с усвояването на еврофондовете от стария програмен период. Това показват данните за разплащанията със средства от ЕС. Настоящата година е последната, в която страната ни може да усвоява европейските пари от периода 2007-2013 г., съгласно правилото N+2, предаде репортер на БГНЕС.
В първите дни на 2015 г., БГНЕС информира, че за да не загуби окончателно стотици милиони от евросредствата, които се полагат на страната ни, всеки месец управляващите трябва да разплащат средно по около 250 млн. евро. Разчетите показват, че ако през 2014 г., България е трябвало да разплати около 1,6 млрд. евро, то за 2015 г. тази цел е доста по-висока - над 2,5 млрд. евро. Още отсега обаче е ясно, че проектите, които няма да могат да бъдат финализирани преди крайния срок и за които Европейската комисия няма да възстанови направените разходи, ще останат за сметка на държавния бюджет. Очаква се "разликата" да бъде покрита със средства от новия заем от 16 млрд. лв., който Народното събрание ратифицира в сряда.
Данните на управляващите органи на седемте оперативни програми ("Транспорт", "Околна среда", "Регионално развитие", "Конкурентноспособност", "Развитие на човешките ресурси", "Административен капацитет" и "Техническа помощ"), показват, че към средата на февруари месец нивото на разплащане е 77%. В този процент обаче са включени разплащанията, които са осигурени със средства от бюджета. Тяхното възстановяване от ЕК ще стане на по-късен етап. По традиция с най-висок темп на усвояемост е ОП "Развитие на човешките ресурси", която има да усвои още около 200 млн. евро до края на годината. Нивото й на усвояемост е близо 80%. ОП "Конкурентноспособност" има да разплати над 250 млн. евро за 2015 г., за да усвои средствата от бюджета си, който е 1,1 млрд. евро. Сред големите проекти по тази програма е изграждането на "София тех парк". Към момента са усвоени около 800 млн. евро. ОП "Техническа помощ" има да разплати над 10 млн. евро, за да усвои бюджет от 56 млн. евро. ОП "Административен капацитет", която осигурява обучения за чиновниците има да усвоява над 25 млн. евро.
Трудно е да се очаква към края на 2015 г., изброените четири ОП, ще достигнат ниво от 100% на усвояемост. Дори и да има загуби по тях, те няма да са толкова значителни и предвид факта, че въпросните програми са със сравнително малки бюджети.
Не така стои въпросът с трите най-големи като бюджет ОП – "Транспорт", която е с бюджет 2 млрд. евро, "Околна среда", с бюджет 1,8 млрд. евро и "Регионално развитие", с бюджет 1,6 млрд. евро.
Макар програма "Транспорт" да е с добри темпове на усвояемост (75%), рисковете пред нея са сериозни, с оглед на забавянето на изпълнението на големи инфраструктурни проекти като ЛОТ 2 и 4 на автомагистрала "Струма", магистрала "Марица", както и модернизацията на жп линиите "Първомай – Свиленград", "Септември-Пловдив" и "Пловдив-Бургас". За да няма загуби до края на годината по ОП "Транспорт" трябва да се усвоят още над 600 млн. евро.
Ситуацията с ОП "Регионално развитие" е по-тежка. По нея, за периода: от 01 януари 2007 г. до средата на февруари т.г., от ЕК реално са разплатени малко над 800 млн. евро, което представлява около 60% от бюджета. Това значи, че за 2015 г. трябва да бъдат усвоени още над 700 млн. евро. Сред причините за забавянето бе временното прекъсване на плащанията по две от осите на програмата – за "градско развитие" и за "туризъм". "Замразяването" бе заради механизма за провеждане на тръжните процедури. Преди дни ЕК възстанови плащанията, което стана възможно след като България прие налагането на "плоска" финансова корекция върху цялата програма, която бе в размер на 133 млн. лв. "Добрата" новина е, че само през февруари и март 2015 г., ЕК ще възстанови близо 150 млн. евро, които вече са разплатени към бенефициентите, но за сметка на националния бюджет. Рисковете пред програмата, обаче, продължават да са сериозни. Сред рисковите проекти е този за строителството на Северната скоростна тангента, която е на стойност 235 млн. лв. Проектът стартира преди седмица и трябва да приключи през късната есен на 2015 г. За краткия срок трябва да бъдат построени 16,5 км от северната част на софийското околовръстно шосе, включително 5 пътни възела.
Най-проблематична е ситуацията с ОП "Околна среда", която близо година бе "замразена", заради системни нарушения при обществените поръчки в периода 2010-2013 г. Програмата бе рестартирана, но за целта страната ни прие да бъде санкционирана със 153 млн. лв. под формата на финансова корекция. Към средата на февруари 2015 г., ЕК е възстановила плащания под 50% от бюджета на ОПОС. За сметка на българския бюджет към бенефициентите (основно общини – бел.ред.) са преведени общо около 1,3 млрд. евро. Това означава, че за около 10 месеца страната ни трябва да разплати още 500 млн. евро. ЕК обаче има да възстановява 1 млрд. евро. Колко от този един милиард евро ще бъдат възстановени на България зависи от това, дали проектите ще бъдат приключени в срок. До края на годината по ОПОС трябва да бъдат финализирани строителните работи по реконструкцията и изграждане на нова ВиК-мрежа в 63 общини в цялата страна, а забавяне има по повечето. Като рискови са определени строителните дейности в Исперих, община Бяла, Русенско, както и "водния цикъл" в Банкя, който е най-скъпият. Изоставане има и при проектите за изграждане на регионални депа за отпадъци. Сред проблемните са тези в Ямбол и Самоков. Строителството на завод за боклука на София също се движи с бавни темпове, въпреки непрекъснатите инспекции от страна на МОСВ и Столична община.
За да намалят загубите по трите програми – ОПТ, ОПРР и ОПОС управляващите възнамеряват да преговарят с ЕК и да поискат допълнително удължаване на сроковете за изпълнение на част от обектите. Аргументите, които ще бъдат представени пред Брюксел, са, че усвояването на еврофондовете е било забавено заради водните бедствия през 2014 г., съдебни процедури по обжалвания на търговете и отчуждителните процедури, както и непредвиденото време за археологични проучвания след стартирането на строителните дейности. Брюксел допусна подобни преговори, но крайното решение ще взимат служителите на ЕК, които ще разглеждат исканията за всеки проект по отделно.
Ситуацията с Програмата за развитие на селските райони 2007-2013 е почти катастрофална. За броени месеци трябва да бъдат разплатени около 800 млн. лв., което е малко вероятно. Отделно по ПРСР одиторите на ЕК настояват за налагането на финансова корекция в размер на половин милиард лева. Средствата вече са разплатени от бюджета, но ЕК отказва да ги възстанови.
Така около десет месеца преди края на първия период, в който България усвоява европейски фондове, ситуацията показва, че страната ни е сред изоставащите държави-членки на ЕС по този показател. Според официалните данни на ЕК – страната ни е на 23-то място по темпове на усвояване на европейските средства. А българските управляващи се стремят темата с европейските фондове да не бъде на "преден план". За това говори и затъмнението върху информацията, която следва да е публична. На Единния информационен портал на Структурните фондове на ЕС (eufunds.bg) публикуваните данни са с актуалност към декември 2014 г.
