Трябва да се предпочете пътят да бъдат регламентирани средствата, които идват от различни фондации или структури. Например, Мюсюлманското изповедание си сътрудничи с други сродни нам религиозни структури в чужбина, които са на държавно ниво. И подобни рестрикции не биха били адекватни в нашия смисъл на българска действителност.
Това заяви за БГНЕС Ахмед Ахмедов, говорителят на Мюсюлманско изповедание. Повод за неговия коментар е приетият тези дни от австрийския парламент Закон за исляма, който забранява финансирането на мюсюлмански организации от чужбина.
"В България в настоящия момент чуждо финансиране почти не съществува. Дори да има, то е на база на двустранни държавни меморандуми, където нещата се случват прозрачно и регламентирано, но някак си тотални забрани и рестрикции това не са адекватни популярни мерки. По-скоро трябва да се върви към това да се регламентират каквито и да е било финансови потоци, независимо дали от страната и от чужбина и да се осигури тяхната прозрачност, така щото да може да стане ясно с каква цел идват и за какво се изразходват", заяви още Ахмедов.
Самата идея 100% държавата да финансира вероизповеданията е изключена, тъй като светският характер на държавно устройство предполага диференциация между държава и религия. Респективно конституционно няма такъв правен механизъм - вероизповеданията да са на издръжка на държавата. Не съществува такъв пример в демократичния свят, каза още той.
Ахмедов посочи, че когато има по-сериозен финансов ресурс, с който вероизповеданията да разполагат, то тогава и контролните механизми ще бъдат много по-силни и това ще бъде вид превенция за това да се разпространяват каквито и да е било нерегулирани идеи.
Ахмед Ахмедов каза, че от Главно мюфтийство принципно смятат, че държавата трябва да финансира някои дейности на изповеданието. Подобни рестрикции обаче като тази да се спрат абсолютно всички други типове финансиране не са много резонни. "В съвременния свят знаем, че много неправителствени организации работят с държавно и външно финансиране, така че това би било дискриминационно и крайно, тъй като изключва възможността вероизповеданията, да се самофинансират от дарения на вярващи", каза той. Ахмед Ахмедов припомни, че ние сме секуларна държава, но в Закона за вероизповеданията изрично е записано, че държавата би могла да подпомага дейността на вероизповеданията с различните свои механизми единият от които, разбира се, е и финансовият. "Тъй като на дневен ред е образователния закон, който е предложен от ГЕРБ на първо четене в пленарна зала. Това е една възможност от държавата да финансира образователния процес в духовните училища на мюсюлманите и семинариите за християните. Тъй като съгласете се, децата на тези родители също са български граждани, плащат данъци и съответно равния достъп до образование каквато е и философията на внесения законопроект, важи и за тях", каза той.
Говорителят на Мюсюлманското изповедание смята, че трудно, която и да е държава би предприела 100% финансира на дейността на вероизповеданията, тъй като става въпрос за огромен финансов ресурс. В България към настоящия момент има нар 120 регистрирани вероизповедания. "Друг е въпросът, че в началото още когато Главно мюфтийство е създадено – 1909 г. всички заплати на имамите и на мюфтиите са се изплащали от държавния бюджет, т.е. те са били със статут "държавен служител", каза той и допълни, че много неща биха могли да се направят, но генерализирани радикални рестрикции и решения не са много адекватни. И към настоящият момент Мюсюлманското изповедание получава финансиране от държавата, но то е крайно ограничено. "230 000 лв. миналата година по Закона за държавния бюджет ни бяха отредени от субсидиите за вероизповеданията – бяха ни изплатени 90 000 лв.", каза той. "Съгласете се, че ако държавата подкрепи финансово вероизповеданията, те ще изпълняват своята функция много по-добре и контролните функции ще бъдат много по-силни. Тъй като едно е да контролираш и регламентираш дейността на имам, чиято заплата плащаш редовно ежемесечно и която му стига да живее достойно, а друго е да изискваш от човек, който е поел този ангажимент на доброволни начала, ефектът не винаги е същият", заяви говорителят на Мюсюлманското изповедание.
