На 21 март 1871 г. в Крайова, Румъния, е намерен удушен авторът на първия български буквар д-р Петър Берон - български лекар, стопански и просветен деец, дарител, учен енциклопедист, педагог, философ и естественик.
Петър Берон е роден през 1795 г. в Котел под името Петър Хаджи Берович в семейството на заможен абаджия. Учи в родния си град – в килийно и в елино-българско училище. Известно време чиракува, тъй като баща му е разорен по време на Руско-турската война (1806–1812.
С припечелените пари през 1817 г. отива в Букурещ и постъпва в прочутото училище на гръцкия педагог К. Вардалах. За да се издържа, преподава частни уроци в български и гръцки семейства.
През 1821 г. напуска Букурещ и се заселва в Брашов, където става учител в семейството на Антон Иванов – заможен и просветен българин. Именно Иванов го насърчава към книжовна дейност и през 1824 г. му помага, за да отпечата първия български „Буквар с различни поучения", или т.нар. „Рибен буквар". Наречен е така заради изобразените в края на книгата кит и делфин (всъщност и двата вида животни са бозайници, а не риби).
По-късно именно Антон Иванов изпраща даровития младеж да следва в Германия. Петър Берон най-напред се записва във Философския факултет в Хайделберг, но след година и половина се прехвърля в Медицинския факултет в Мюнхен. Там през 1831 г. блестящо защитава докторска дисертация и по-късно се завръща в Румъния. До 1839 г. работи като окръжен лекар в Крайова.
Междувременно д-р Берон организира и търговско дружество, което носи значителни печалби. Станал вече финансово независим, той се отдава на научни занимания. Във връзка с научните си изследвания живее в Париж, Берлин, Лондон, Виена, Прага.
Ученият владее 9 езика, а интересите му са насочени почти към всички клонове на знанието: философия, физика, астрономия, математика, химия, естествени науки. Написва повече от 20 големи научни труда, изгражда своя оригинална система за обяснение на света, изложена в най-голямото му съчинение, излязло в 8 тома под общото заглавие "Панепистемия" (1861-1867). Философските си възгледи Берон представя в труда „Славянска философия", отпечатан през 1855 г. на немски език в Прага.
Французите му предлагат да приеме френско гражданство под името "Пиер Барон". Той отказва да приеме гражданство, оставайки си поданик на султана. Но приема да се нарече Петър Берон.
Освен като изтъкнат учен-изследовател Петър Берон е известен и като един от най-крупните родни меценати. Приживе той прави значителни дарения на българските училища. За девическите училища в Шумен, Котел, Осман пазар (Омуртаг) той отпуска годишно от 1859 г. насетне по 200 жълтици, а в завещанието си от 1862 г. определя и големи приходи за целите на българското образование.
Именно той разпорежда за недвижимите си имоти в Румъния - две мушии (чифлици) с гори, лозя и ливади, както и за къщата в Крайова следното: "От доходите на всички имения ще се плаща на учители и учителки в онези села в България, гдето има черкви. Момчетата и момичетата ще се учат да пишат, смятат и да шият. Моите настоятели ще изпращат до училищните настоятели и общинарите на разните градове колкото пари те намират за добре за всеки град и всяка област... От моите пари в брой ще се напечатат буквари за селските училища, гдето ще се раздават даром."
В началото на 1871 г. Берон посещава за последен път в Румъния, за да уреди някои въпроси във връзка със своя имот в Крайова. Именно тогава е убит. Убийците не са разкрити и смъртта му остава загадка.
Цялата сума от имотите на Петър Берон през 1890 г. възлиза на близо 400 000 стари франка. От нея е въздигната одринската гимназия "Д-р Петър Берон", която след това се издържа само от лихвите на капитала, до прехвърлянето им по-късно на гимназията в Котел, родния град на дарителя.
