Драстичното орязване на публичните разходи е пътят, който може да изведе света от кризата, смята Лешек Балцерович, бащата на посткомунистическата пазарна икономика в Полша, единствената, която още устоява на сътресението.
Има едно разпространено схващане, че причината за сегашната криза се крие в свободната търговия. Мисля, че това като цяло е невярно, заявява в интервю за АФП бившият полски финансов министър и бивш управител на централната банка на страната. Лесно е по емпиричен път да се открият политически грешки в основата на сегашната ситуация, изтъква Балцерович, когото често хвалят заради желязната му бюджетна дисциплина. Според него най-тежката следвоенна икономическа криза се дължи на хлабавата монетарна политика на Федералния резерв на САЩ още от 2000 г., която той нарича "доктрина на достъпното жилище". Водената от централната банка на САЩ крайно отстъпчива монетарна политика има световни последици, защото другите банки обикновено я следват, отбелязва Балцерович. Тази криза по думите му е световна, защото избухна в САЩ. Предишните – в Азия и в Скандинавия – имаха ограничено отражение върху останалия свят. Според него друг елемент довел до катастрофата, е политическият натиск на Вашингтон върху "псевдочастни институции" като Фреди Мак и Фани Мей – американски органи за ипотечно рефинансиране, гарантирани от правителството, за да отпускат заеми на домакинства, които нямат средствата да ги изплащат. Експанзионистичната монетарна политика, водена най-вече в САЩ, Великобритания, Ирландия и в Испания, създаде сериозни кредитни балони. Съчетани с бюджетна политика на харчене в период на икономически бум, тя предизвика натрупване на огромни дългове, които доведоха до кредитна криза и рецесията, подчертава полският икономист. А сега по странен начин управлението на кризата в някои страни се състои в огромна бюджетна експанзия, изтъква той. Дългосрочният растеж ще дойде на базата на реформи и на антициклична монетарна и бюджетна политика, добавя Балцерович. Той смята, че е необходимо връщане към бюджетния консерватизъм. Ключът е в поддържане на съотношение между публичните разходи и БВП, което да позволи устойчиво развитие без кредитен балон. За това е необходимо свиване на разходите и особено на социалните разходи, което е политически непопулярно, казва той. И сочи за пример азиатски страни като Южна Корея и Тайван, където това съотношение е около 20%, докато в САЩ публичният дълг се очаква да възлезе на 80% от БВП, а в еврозоната до 100%. По думите му в Полша са допуснати по-малко грешки. Неговата страна е единствената сред 27-те членки на ЕС, отбелязала тази година растеж през първото тримесечие спрямо предишното.

/БГНЕС/