Две години след признанието на развитите страни през август 2007 г. за наличие на "глобална финансова криза”, Индъстри Уоч направи преглед на основните развития в българската икономика за този период, като очерта рисковете и възможностите за страната в краткосрочен и средносрочен план, съобщиха специално за БГНЕС Индъстри уоч.
Началото на финансовата криза през 2007 г. съвпадна с период на бърз икономически растеж в България, движен основно от инвестиционната активност. Трудно може да се разграничи точно доколко динамиката в българската икономика е била резултат от фундаментални фактори, свързани с повишаване на производителността и подобряване на средата за бизнес, и доколко – следствие единствено от рязка кредитна експанзия. Има поне няколко индикации, че България „посреща” кризата в много по-стабилно положение от голяма част от европейските икономики (и САЩ), а причините за растежа не са били единствено в „евтините пари”. Правителството провеждаше за последните над 10 години политика на бюджетни излишъци, а на практика българската държава почти няма дълг, за разлика от много развиващи се икономики в региона, следвали разхлабена бюджетна политика. Режимът на валутен борд не позволи на БНБ да насърчава и улеснява кредита, подпомагайки създаването на кредитни „балони” (като дори за последните години Централната банка въведе редица рестрикции), а началното ниво на задлъжнялост беше изключително ниско. За относително бедната на капитал българска икономиката нетният приток на външни спестявания е в пряка връзка с растежа. Свиването на паричното предлагане в световен мащаб доведе до съществено забавяне на притока на външни капитали в страната. Преките чуждестранни инвестиции се понижиха до 17% от БВП в средата на 2009 г. при 29% в края на 2007 г. Отчитаме и рязко свиване на достъпа до външни заеми. Новият кредит за реалният сектор започва да се свива още в края на 2007 г., докато търговските банки продължават да привличат нарастващ нов ресурс до края на второто тримесечие на 2008 г. След първите ефекти от кризата върху глобалната икономика започна плавно изменение на структурата на българския износ – нараства делът на част от потребителските стоки за сметка на суровини и материали, които се използват за междинно потребление в производствения процес. Загубата на работни места по трудов договор беше концентрирано в няколко сектора на икономиката. Над 60%, или над 56,000, от разрушените работни места бяха в преработващата промишленост. Останалите бяха в сферите на строителството и търговията. Съкращенията на заетост бяха почти 100% в частния сектор. Адекватната публична политика би следвало да включи и значително редуциране на заетите в държавния сектор. Основно предизвикателство пред местната икономика е балансирането на публичните финанси в условията на свиващи се публични приходи в контекста на силната зависимост на бюджета от косвените данъци. Предимство за българската икономика представлява ниското ниво на публичния дълг и ниската задъжнялост на домакинствата. Същевременно вътрешния потенциал за увеличаване на производителността не е използван напълно. Рисковете от влошаване на качеството на банковите активи могат да бъдат неутрализирани от относително високите нива на капиталова адекватност на банките и при необходимост - от изградените до момента фискални буфери. /БГНЕС/