Работната заплата бележи трайна тенденция към нарастване в номинално и реално изражение. Това засяга всички сектори и дейности в икономиката, съобщи ст.н.с д-р Искра Белева от Икономическия институт към Българската академия на науките, предаде репортер на БГНЕС.
Тя представи данните от проучване, според което, заетите в селското стопанство получават най-нисък дял от добавената стойност, а делът на тези в строителството, търговията и хотелиерството прогресивно намалява. Работната заплата се превръща в основен елемент на разходите за труд на работодателите и те намаляват дела на останалите разходи за труд като социални и здравни осигуровки.
Според икономистите на БАН, трудовите договори у нас са неравнопоставени, особено що се отнася до гъвкавите форми на труд като непълното работно време. Някои работодатели, според академията, са се научили да се възползват от новите възможности, свързани с трудовите договори, за неправомерна облага и във вреда на работниците. Те използват определени форми на трудови договори като временните, за да избегнат осигуряването на някои социални рискове, инвестициите в човешкия капитал и др. Други пък работят с т.нар. договори на изпитателен срок като форма на използване на труд, без да го заплащат след това. В същото време заплащането на труда на наетите на такъв режим е най-ниско. Работещите на безсрочен трудов договор и на пълно работно време получават по-висока заплата.

/БГНЕС/