С този закон за развитие на академичния състав в България се ограничава автономията на висшите училища, защото контролът по изпълнението на процедурите се съсредоточава в ръцете на министъра на образованието, младежта и науката, заяви специално за БГНЕС бившият зам. министър на образованието и науката от кабинета "Станишев" и член на Изпълнителното бюро на БСП Ваня Добрева.
Това не се е случвало и по времето на тоталитаризма, допълни тя. Следващият закон, който предстои да бъде обсъждан - законът за насърчаване на научните изследвания ще потвърди тази констатация, тъй като според него министърът ще оценява и качеството на научните организации и висшите училища и заедно с това ще предлага на Министерски съвет постановления за откриване на научни организации. Тя подчерта, че според Болонската декларация, която България е подписала през 1999г "доктор" е най-висшата образователна степен. Според сега съществуващия закон за научните степени и звания тази степен е образователно-научна. Утвърждаването на "доктор" като научна степен поставя въпроса за това, къде остава " научното" , обясни Добрева. Въпросът не е дали ще има или няма да има "голям доктор" . Големят доктор ти помага да защитиш своето научно качество. Разписването, че тези, които са придобили степента "доктор на науките" ще доведе до изгубване автоматично между 300 и 500 лева от заплатите на професорите. Обикновено заплащането на един професор в средностатистически европейски университет е между 3000 и 4000 евро. При нас средната заплата на професор, доктор на науките е между 1000 и 1300 лева. Според нея с приемането на закона и на второ четене ще трябва да бъде направен регистър за длъжностите в образователната сфера. Към момента всеки професор, който напуска университета или научната организация, в която практикува запазва своето звание. Ако бъде приет новия закон след напускането тези "професори" ще губят длъжността си, обясни още Добрева. " В момента се прави микс между законопроекта на Министерски съвет и предложенията на депутатите и се създават условия за един законодателен хаос. При всички положения, когато отнемаш права и то такива, които са в резултат на огромен труд, Конституционния съд би следвало да бъде сезиран", подчерта тя. Не е ясно и какво ще се случи с пенсионираните професори, които продължават да практикуват. В момента сме на последно място по брой на учени, заедно с Малта. Ако продължи този процес на пенсиониране и при положение, че не идват млади хора в науката, Малта ще ни задмине, категорична е тя. Пенсионирайки всички, ние съкращаваме висшите училища, но давайки възможност всеки да си прави кадри- може и това да е решим проблема с безработицата. Ваня Добрева, която е и част от Съвета за образование и наука на БСП изрази безпокойството си от това, че се правят законодателни промени в много кратки срокове. "Историята показва, че реформата заради самата реформа води до ликвидация. Не сме наясно каква цена ще платим като общество от тези реформи. Не ни е ясно какво следва след този закон", обясни тя. Ние нямаме политики. Няма как всяка неграмотност да се обяснява с Тройната коалиция повече от шест месеца след началото на новото управление. Трябва да стане ясно кои са приоритетните отрасли на страната и тогава държавата да се обърне към учените. Ние нямаме такъв голям бизнес, който да ползва научни продукти, категорична е Добрева. Тя припомни, че от няколко години в Европа се заговори за изследователски университети, които са синтез между университет и научни организации като БАН. Търси се тяхната синхронизираност по икономически оправдани въпроси. При бърза реформа в БАН, разбира се, че ще има механично сливане и унищожаване на цели научни звена. В момента цялата дейност на БАН е разстроена, коментира бившият зам. министър.

/БГНЕС/