Страните от Централна Европа, нови членки на Европейския съюз, някои от които наложиха драконовски мерки за икономии по време на кризата, гледат с лошо око на хлабавата бюджетна дисциплина на Гърция, която може да стане причина за затягане на правилата са присъединяване към еврото.
Ръководителите на 27-те членки на Евросъюза увериха в своята солидарност Гърция, чиято безпрецедентна бюджетна криза разтърси зоната на еврото. Докато една страна не е членка на единната валута, критериите на Маастрихт важат особено стриктно, но след като стане, тя може практически да прави каквото си иска, заяви литовският премиер Андриус Кубилиус, чиято страна за малко не успя да издържи приемния изпит през 2007 г. Подобно на двете си балтийски съседки Естония и Латвия Литва е кандидатка за въвеждане на еврото, с което нейната валута е вързана с фиксиран обменен курс. Първенци по растеж в Европа преди три години, тези бивши съветски републики наложиха жестоки мерки за икономии, сред които двуцифрено намаление на заплатите. Смятам, че е много малко вероятно еврозоната да приеме в краткосрочен или в средносрочен план нови членки, след като вече има проблеми със страни с надценена валута като Гърция, Испания, Португалия и Италия, коментира Пер Магнусон, анализатор в Дойче Банк. В еврозоната няма да имат голямо желание да приемат членки като България, Унгария или балтийските страни, които имат същите проблеми като Гърция, смята Магнусон, според когото Унгария е най-близо до Гърция по отношение на публичния си дълг. Този дълг според Евростат бе през 2008 г. 72,9% от БВП. Будапеща има амбицията да възприеме еврото до четири години. Унгария получи спасителна помощ от 20 милиарда евро през окномври 2008 г. от големите международни институции като се задължи в замяна да извърши реформи. Като се изключи Унгария, никоя друга страна от региона няма дълг, който може да се сравни с гръцкия, подчертава Мария Валашова, анализатор от словашката банка Словенска Спорителна. Словакия и Словения са единствените бивши комунистически държави сред 16-те членки на евро зоната. Румъния, чиято валута не е твърдо фиксирана спрямо еврото, планира да го въведе на 1 януари 2015 г. Според нейния представител в МВФ Михай Танасеску няма риск тя да повтори гръцкия сценарий, тъй като румънският дълг не надхвърля 30% от БВП и Централната й банка разполага със солидни резерви от около 28 милиарда евро. Очевидно е, че определени страни от Централна Европа са много по-стабилни по отношение на финансите от някои страни от еврозоната, отбелязва Витолд Орловски икономист в ПрайсУотърхаусКупърс, цитирайки Чешката република и Полша. Все пак ситуацията на кандидатите ще бъде анализирана много по-внимателно от преди, за да се провери дългосрочната им стабилност. Ако Гърция бе подложена на този дългосрочен преглед, тя нямаше да бъде приета, отбелязва той. Естония, първата сред кандидатките, се надява да получи зелена светлина от ЕС за въвеждане на еврото на 1 януари 2011 г. Убеждението, че критериите няма да се променят, ни прави още по-уверени в успеха на проекта, заяви за АФП естонският министър-председател Андрус Ансип. Кандидатките за еврото трябва да са доволни от затягането на дисциплината, защото ЕС не веднъж е бил лъган от Гърция, смята Мортен Хансен, професор от Висшата икономическа школа на Стокхолм, който работи в Рига. Какъв е интересът да се влезе сега в еврозоната при наличието на примери като Португалия, Италия, Гърция или Испания? Тя вече не е пристан на стабилност, какъвто мнозина виждаха в нея.

/АФП/