Дискриминацията е ужасяващо явление, толкова повече в 21 век, заяви председателят на ВКС проф. Лазар Груев по време на семинар, посветен на борбата с дискриминацията, предаде репортер на БГНЕС.
Според Лазар Груев всички средства, включително и наказателното право, трябва да бъдат впрегнати за борба с това явление. Той изрази убедеността си от успеха на семинара и подчерта, че трябва да има чуваемост между отделните участници и между властите. Председателят на Комисията за защита от дискриминация Кемал Еюп припомни, че КЗД съществува едва от 5 години и работещите в нея имат нужда от обмяна на практики и опит и в тази връзка националният семинар би допринесъл за придобиването на допълнителни знания. Националният семинар "Превенция и борба с дискриминацията чрез средствата на наказателното право" се организира от Комисията за защита от дискриминация съвместно с Министерството на труда и социалната политика, с финансовата подкрепа на програмата за заетост и социална солидарност на ЕС ПРОГРЕС.
Безспорно е, че всички страни-членки на ЕС, сред които и България, трябва да транспонират до ноември тази година рамково решение на Съвета на Европа за борба с проявите на ксенофобия и расизъм със средствата на наказателното право, заяви Василика Хиси, заместник-председател на Европейската комисия срещу расизма и нетолерантността към Съвета на Европа (ЕКРН). България ще трябва да направи поправки в Наказателния кодекс, така че да бъдат дефинирани ясно двете понятия и последствията за извършителите на такива престъпления, а расовата дискриминация да бъде признавана за утежняващо вината обстоятелство. Националните правителства трябва да се придържат много стриктно към препоръка Номер 7 на ЕКРН, подчерта Хиси. Тя обясни на участниците дефиницията за престъпление от омраза - когато извършителят по някакъв начин е мотивирал деянието си от принадлежността на жертвата към различна група. Расовата дискриминация се доказва трудно на практика, коментира Хиси. Според ЕКРН всяка държава трябва да криминализира общественото подтикване към расистки изказвания или проявления, публични изявления срещу дадена група, проповядването на върховното положение на една етническа група спрямо друга, разпространението на снимки и други материали с расови формулировки, поддържането на групи с расова дискриминация, изказвания на обществени фигури или институции, които са расова дискриминация, геноцида. Според ЕКРН всички тези престъпления трябва да попадат под ударите на наказателното право. Липсата на ясното дефиниция на расова дискриминация в наказателното право не е оправдание, каза още Хиси. Според нея трябват специални усилия за образоването на цялото общество какво е престъпление от расова дискриминация. От организацията препоръчват във всяка институция да има личност, която да е обучена да разпознава кога престъплението е извършено с расова мотивация. Прокурорите, полицаите не са достатъчно добре информирани с антидискирминационните мерки, отбеляза Хиси. Тя изтъкна, че българската държава трябва да положи повече усиля да наказва извършителите на престъпление от расова дискриминация. Трябват и специални обучения за съдиите, полицаите. Необходимо е държавата и институцията да предприемат по-категорична заклеймяващата позиция за инцидентите от омраза и дискриминация. Правото трябва да е обединено в борбата с расовата дискриминация и средствата на наказателното право са изключително важни.

/БГНЕС.