Мила Григорова, „Галъп интернешънъл“, специално за „Класа“

Младият човек в България би следвало да заживее самостоятелно, след като си намери стабилна работа. На това мнение са малко над една трета от пълнолетното население у нас. Данните са от най-новото социологическо проучване на ББСС „Галъп интернешънъл” по поръчка на вестник „Класа”.

Явно доминира нагласата, че младият човек става самостоятелен в очите на родителите си, щом се установи професионално и би могъл да се издържа без помощта на близките си. Най-много държат на това висшистите, работещите в частния сектор и бизнесмените – хората, за които професионалната реализация по принцип е от по-голямо значение.

На второ място като причина за изнасяне от дома на родителите е женитбата - около една четвърт от участвалите в изследването са на мнение, че младите трябва да се изнесат в собствен дом по този повод. За всеки пети пък водещо трябва да е желанието на самия потърпевш младеж – когато поиска и се почувства готов, да се отделя. Тази нагласа е най-осезаема сред хората от т.нар. средна класа.

В повечето развити страни нагласата по въпроса, кога младите да се изнесат от дома на родителите си, е малко по-различна - приема се, че навършването на пълнолетие е знак това да стане. Очевидно у нас по инерция от десетилетия родителите не виждат нищо лошо да държат под крилото си „младите” почти безсрочно, а част от младите нямат нищо против това. Разумно е, разбира се, намирането на „стабилна работа” – каквото и да значи това – или сключването на брак да е предпоставка за самостоятелно устройване. Само че и едното, и другото могат да станат на 20, на 30 години или никога – така младите нямат особен допълнителен мотив да бъдат по-отрано напълно самостоятелни. През това време поколенията къде по-мирно, къде по-бурно съжителстват по един покрив.
Все пак отговор „никога не трябва да се изнасят” като крайна теза среща подкрепата на едва 2% от анкетираните. Любопитен детайл е, че за 12% от ромите младите трябва винаги да живеят с родителите си. Но в ромската култура така или иначе дефинициите за „семейство”, домакинство и възрастови разлики между поколенията са малко по-различни.

Хората, които са на мнение, че младежите трябва да напускат родния дом след навършване на пълнолетие, остават малцинство – 15%, макар че са нараснали значително спрямо 2003 г. Съответно този процент е по-висок сред самите млади. Най-отчетливи поддръжници на ранното напускане на семейното огнище с навършването на 18-годишна възраст можем да открием сред т.нар. модерни хора – пътуващите, говорещите чужди езици, ползващите интернет всекидневно. Те не са задължително с по-високи или по-стабилни доходи, дори напротив. Просто искат сами да отговорят за живота си и това съвсем не означава, че техните родители са по-малко обичащи ги или че няма да им помагат.


Изследването е национално представително, проведено е през първата половина на месец април и обхваща 996 пълнолетни българи чрез пряко интервю по домовете. Един процент от извадката отговаря на 58 хиляди души, максималното стандартно статистическо отклонение при 50-процентните дялове е ±3%. Методиката е сравнима с всички ежемесечни редовни сондажи на „Галъп интернешънъл” в България от 1992 година.

---