Енергийните пазари в България остават силно монополизирани на всички равнища, съществуване и ниски равнища на конкуренция в енергийния сектор. Това е един от основните изводи в доклада за постигане на енергийна диверсификация, подготвен от Център за изследване на демокрацията (ЦИД), прочетен днес на кръгла маса, в която участваха министърът на икономиката Трайчо Трайков и посланикът на САЩ в България Джеймс Уорлик, предаде репортер на БГНЕС.
През 2009-2010 г. са разкрити редица злоупотреби в енергийния сектор, които поставиха под сериозно съмнение неговата ефективност и функциониране, както и правилността, и прозрачност при вземане на решения в енергетиката, се казва в анализа. Цялото количество суров петрол и значителна част от рафинираните продукти се внасят от Русия. Съществува изключително висока концентрация на пазарна мощ в сектора на суров петрол и нефтопреработката. Качеството на преработените продукти често е под въпрос, като най-вероятните причини са фалшификации на продуктите и внос, които не отговарят на изискванията на ЕС. Съществува широко обхватен „сив сектор“, който се оценява на най-малко една трета от пазара и според различни изчисления размера на сивия сектор варира от 800 млн. до 2 млрд. евро. Подобно е положението и при природния газ – с висока концентрация на вноса и на пазарна мощ в този сектор. Същото е и във въглищната промишленост, с висока концентрация на пазарна мощ. Има съмнение, че щедрите субсидии, предоставени за производителите на ВЕИ рискуват да създадат изкуствено свръхпредлагане и допълнително изкривяване на пазара, заяви Руслан Стефанов, директор на Икономическата програма на ЦИД, който представи доклада.
Пазарът на електроенергия в България, както и газовият пазар попадат под директивите за либерализация в ЕС, но към момента едва 20% от този пазар е либерализиран. Тук съществува загадка у нас – ниски цени за електрическа енергия и ниски доходи на потребителите, което е пречка пред инвеститорите, за да бъдат реабилитирани старите мощности за построяване на нови и осъвременяване на електропреносната мрежа.
Бъдещата роля на атомната енергия в България не е ясна, се посочва в доклада. Неуспехът да се вземе прозрачно и икономически устойчиво решение по отношение на бъдещето на атомната енергия в България може да подстави под риск от прахосване, важно ноу-хау и технологичен потенциал, който съществува в момента в страната.

/БГНЕС/