Федерална република Германия и Европейският съюз ценят високо позитивната роля на България в Югоизточна Европа, приноса й за развитието на сътрудничеството в Черноморския регион и подкрепата за политиката на разширяване на ЕС, заяви Курт Бек.
Министър-председателят посочи, че отношенията между България и Райнланд-Пфалц обхващат много сфери от взаимен интерес и отбеляза възможността за укрепване на контактите между малките и средните предприятия като важен елемент за развитието на търговско-икономическото сътрудничество.
Обща бе оценката, че икономическата криза е оказала негативно въздействие на икономическите контакти между България и провинция Райнланд-Пфалц и че съществуват възможности за увеличаване на двустранния стокообмен. Георги Първанов каза, че страната ни продължава да провежда изключително стимулираща данъчна политика за чуждестранните инвеститори и подчерта, че това с особена сила важи за инвеститори от страна на ФРГ, които имат изградени традиционни отношения на доверие със своите български партньори.
Помолен да коментира мерките, които правителството на Райнланд-Пфалц прилага за преодоляване на негативните ефекти от икономическата криза, Курт Бек заяви, че както на федерално равнище, така и на равнище местни власти се прилага политика на насърчаване на запазването на работни места. Курт Бек подчерта, че германското правителство е създало програма за стимулирането на обществените поръчки в условията на криза, насочена към изграждането на нови детски градини, училища, висши учебни заведения, както и за реализацията на проекти в областта на енергийната ефективност и създаването на "чиста енергетика". Той добави, че преодоляването на увеличеното вътрешно задлъжняване поради цената на тези проекти следва да бъде компенсирано посредством програми за икономии до 2016 г. на федерално равнище и до 2020 г. на равнище провинции, с което да не се допусне забавяне на развитието на германската икономика.
По време на срещата бе обсъдена Стратегията "Европа 2020". Президентът Първанов и министър-председателят Бек подкрепиха тезата, че страните от ЕС следва да се стремят към качествено нов растеж, основан на икономика на знанието и високите технологии. Обща бе и оценката, че обединена Европа може да укрепи вътрешната си стабилност чрез следването на политика за преодоляване на разликата в икономическото развитие между отделните страни-членки.
/АБ/
Източник: Информационна агенция КРОСС