Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем жалби, по които страната ни е осъдена, предаде репортер на БГНЕС. Четири от тях са заради нарушено право на собственост. Любомир Попов подава през 1992 г. иск за реституция на девет парцела земеделска земя. Съдът е признал правото му на собственост, но той получава компенсация за парцелите си 12 и 13 години по-късно. Присъденото му обезщетение е 3000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 2000 евро за разходи и разноски по делото.Пламен Първанов, Благинка Първанова и Диана Колева са наследници на собствениците на отчужден през 1987 г. имот. След влизане в сила на реституционните закони жалбоподателите правят постъпки отчуждаването на имуществото им да бъде отменено. През 1994 г. Софийският градски съд, приемайки, че имотът е отчужден за две различни обществени мероприятия, едното от които е реализирано, а другото не е започнато, отменя отчуждаването върху незастроения терен. През 2000 г. ВАС решава, че с реституираната част от имота отпада задължението държавата да компенсира жалбоподателите за отчуждената друга част. Присъденото от ЕСПЧ обезщетение е 160 000 евро за имуществени и неимуществени вреди и 2482 евро за разходи и разноски.Делата „Бъчварови срещу България” и „Кайрякови срещу България” са идентични с емблематичното дело „Великови и др. срещу България” – жалбоподателите са купили жилища, по отношение на които по-късно възникват реституционни претенции, жилищата са върнати със съдебни решения на първоначалните си собственици, а хората, закупили ги законно, остават без компенсации за лишаването си от собственост. Присъдените обезщетения са 80 000 евро за щети и 1500 евро за разходи в първия случай и 12 000 евро за щети и 2500 евро за разходи – във втория.Други две осъдителни решения са за нарушаване на забраната за изтезания.Траян Сашов, Крум Янков и Здравко Симеонов са арестувани през 2001 г. за кражба. Оплакват се от малтретиране при ареста и разпитите им в полицейския участък. ЕСПЧ реши, че при арестуването им е приложена физическа сила, която е непропорционална на оказаната от тях съпротива, а проведеното разследване по оплакването им за малтретиране е било неефективно. Присъдено им е обезщетение общо от 9000 евро и 4500 евро за разходи и разноски по делото.Жалбоподателят по другото дело – Петьо Петков е арестуван през 2002 г. по обвинение, че е залял с киселина заместник-директор на ДНСК. Година по-късно е оправдан поради недоказаност на обвинението. Нарушението на Конвенцията за правата на човека се състои в принуждаването му да носи за продължителен период от време качулка не само при придвижването му към съдебната зала, но и по време на заседанията и на срещите му с адвокатите и близките му в затвора, въпреки липсата на правно основание и в противоречие на съдебно решение. Освен това Петьо Петков не е освободен веднага след оправдаването му юни 2003 г. Като нарушение на презумпцията за невинност е определено казаното от представител на висшия състав на прокуратурата на пресконференция по повод на все още висящия тогава наказателен процес, тъй като то внушавало чувство на виновност. ЕСПЧ отбелязва също, че колата на жалбоподателя, която е била и негово основно средство за труд, е конфискувана като материално доказателство през 2002 г. и е върната едва през 2006 г. Присъденото обезщетение е от 6000 евро за неимуществени вреди и 2500 евро за разходи по делото.Делото „Пенев срещу България” е заради нарушено право на справедлив съдебен процес. Първоначалното обвинение срещу него е било за престъпление по служба, преквалифицирано по-късно в „специална безстопанственост”. Мотивите на ЕСПЧ са, че жалбоподателят не е бил достатъчно информиран за обвинението, повдигнато срещу него, и не му е предоставено необходимото време и възможност да подготви защитата си. Присъденото му обезщетение е 2000 евро за вреди и 2000 евро за разходи по делото./БГНЕС /www.bgnes.com