София /КРОСС/ Антология, представена в кино "Влайкова", утвърждава "Последните поети на 80-те". Така са нарича новото томче със стихове, издадено от "Сиела" с уважение към родния литературен процес. Въвеждащият текст на Иван Теофилов настоява, че това са авторите на българска поезия, които променят езика и мисленето в края на XX в., като се противопоставят на клиширания соцреализъм.

Но само поетичният език ли променя мисленето, и само в добри посоки ли? За авторите е споменато, че са свързани от "лично приятелство и литературно родство", вероятно защото са "родени след смъртта на Сталин и започнали да публикуват през последното десетилетие на комунизма". От друга страна, за всеки представен поет - Румен Леонидов (1953), Златомир Златанов (1953), Едвин Сугарев (1953), Кирил Мерджански (1955), Миглена Николчина (1955), Илко Димитров (1955), Ани Илков (1957), Георги Рупчев (1957 - 2001), Владимир Левчев (1957), Ангел Ангелов-Джендема (1958), Борис Роканов (1961) и Данила Цветанова Стоянова (1962 - 1984) - е валидно казаното за Златомир Златанов, че се "изявява някак самотно".. Новото търсене, променянето на литературния език, е самотно и индивидуалистично занимание. Четенето също е много личен акт и тъкмо възприемателят има последната дума, включително да избере някого, невключен в антологията. Една премерено претенциозна книга, която никой ценител на съвременната българска литература не бива да пропуска.

/РС/