София /КРОСС/  Медиите у нас упражняват без страх критическата си енергия, когато не е насочена към конкретен отговорен политически субект, но твърде плахо я насочват към властимащите. Това е един от изводите на анализ на фондация “Медийна демокрация", предаде репортер на Информационна агенция КРОСС. Наблюдава се и специфичен шизофренен медиен комфорт за министър-председателя – отношението към него в медиите е отчетливо положително, докато оценките за правителството, което той ръководи, са по-скоро критични.

От фондацията представиха и изследване на “Маркет линкс" за периода 1 април -15 юни, при което са изследвани 7 национални всекидневника - “24 часа", “Труд", “Дневник", “Монитор", “Новинар", “Сега" и “Стандарт" и обхваща 4485 единици.  Най-често споменаван в печатните медии за този период е премиерът Бойко Борисов – в 1701 публикации. следват го вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов – 768 публикации, вицепремиерът и министър на финансите Симеон Дянков – 721, президентът Георги Първанов – 514. по-нататък в класацията са лидерът на БСП Сергей Станишев, лидерът на ДСБ Иван Костов, министърът на икономиката Трайчо Трайков, здравният министър Анна-Мария Борисова, както и “героите с лоша слава" - бившият министър на отбраната Николай Цонев и Алексей Петров.
Увеличава се дистанцията между Бойко Борисов и останалите фигури, които са обект на медийно отразяване. наблюдава се тенденция медийният интерес още по-концентрирано да се фиксира върху Борисов.

2550 информационни единици са посветени на правителството, партийната марка ГЕРБ остава на второ място с 825 публикации, а Народното събрание е на трето място със 700, което означава, че интересът към парламента е над 3 пъти и половина по-слаб в сравнение с интереса към изпълнителната власт. на по-предни позиции в сравнение с първото тримесечие са МВР, прокуратурата и ДАНС, което е симптоматично за поддържането на трайно присъствие на хибрида от криминално-полицейско-съдебни сюжети в медийните разкази. Същевременно относителен спад в позициите си регистрират опозиционните партии БСП и ДПС, което е признак за тенденция на растящ дисбаланс в медийното отразяване на власт и опозиция. покачва се вестникарския интерес към ЕС.

Премиерът Борисов и правителството пораждат най-силно отношение в медийните публикации. Оценката към Борисов е отчетливо положителна. От друга страна, отношението към правителството остава преобладаващо със знак минус. Парадоксално критичният поглед на медиите е върху колективната институция на изпълнителната власт, но не и  върху фигурата, която ръководи тази власт, тоест наблюдава се специфичен шизофренен медиен комфорт за министър-председателя.
В печатните медии интересът към европейската тематика се покачва, но той не е към общоевропейските теми, а конкретно към националните аспекти, които ни засягат пряко.

Говоренето по европейски теми на премиера Борисов и основните медийни герои показва кампанийност, а не остава впечатление за действия в рамките на дългосрочна стратегия за изграждането на европейска идентичност на българския гражданин. Премиерът и водещите по рейтинг министри като цяло продължават да  говорят “като на маса" за отговорностите на България като член на ЕС, сочи анализът на фондацията.
Борисов демонстрира приятелски отношения с европейския елит, а не съсредоточава вниманието си в изграждането на стратегически геополитически партньорства. Отличен пример в тази насока са медийните отношения с италианския премиер Силвио Берлускони, са изводите на експертите.

"Има бум на образа на премиера на първите страници на всекидневниците. ВАЦ-овите издания, “Стандарт" и “Телеграф" държат първенството по визуални сюжети с премиера, представен като мултиактивен на всички фронтове", каза Елена Колева от фондация “Медийна демокрация".

Борисов е представен като спортист, шахматист, специалист по освещаванията. Той дори влиза в образа на Спасителя. Интересна тенденция е актуализацията на медийния образ на Бойко Борисов в поле, в което досега не е засичан или няма концентрация на политическа образност – това са символите на църквата и религията. Харизмата на Бойко Борисов е обрамчена от религиозна образна легитимация. Даже може да се твърди визуално, че той влиза в образа на Спасителя. Името на премиера и неговия пост официално започнаха да се изразяват само в умалителното “Бойко". Бойко изразява и институцията, и човека. Също така "Бойко"-говоренето се превръща в говорене за Бойко. Фамилиарниченето навлиза в крайна фаза на интимизация – на властта към медиите и на медиите към властта.  Бойко-говоренето се превръща в говорене за Бойко – фамилиарничене от властта към медиите и от медиите към властта, изтъкна Колева.

Политиците поддържат блоговете си предимно кампанийно, за периода на изборите, установява още анализът на фондацията, съобщи Марина Кирова. Управляващите са на “Вие" с новите медии и с онлайн комуникацията с обществото, не ползват блогосферата.  Изключения са еврокомисарят Кристалина Георгиева, финансовият министър Симеон Дянков и външният министър Николай Младенов, които имат профили в Туитър. “Отличникът" е Младенов, който изключително активно ползва своя профил и чрез него съобщава горещи новини като например при земетресението в Чили и когато български журналисти бяха задържани в Газа.
В същото време  блогосферата се превърна в паралелна реалност на традиционните медии – ако традиционните медии митологизират Бойко Борисов, то в блогосферата той бива демитологизиран. Много от материалите там са критични както за премиера, така и за ГЕРБ и управляващите.

Въпреки че социологическите изследвания сочат, че Цветан Цветанов е изпреварил Борисов по рейтинг, то в социалната мрежа “Фейсбук" популярността на премиера е далеч по-голяма от тази на вътрешния министър. Профилът на Цветанов има само 2500 фенове, докато в двата профила на Борисов има общо над 92 хиляди почитатели. Достоен конкурент на Борисов е само еротичният модел Николета Лозанова, която има 65 хиляди фенове.

/СС/