Г-н Гълъбов, ще се стигне ли до консенсус за изработване на нови правила за влизане във властта?

По принцип съм скептик и много бих се изненадал, ако успеем да изработим нови правила, около които да има съгласие. По-скоро предвиждам постепенна трансформации в определени сфери и в този случай е огромна отговорността на хората и групите, които ще играят лидерска роля в тази ситуация. В момента от страна на протестиращите имаме отказ от такава лидерска отговорност. Имаме липса на легитимност сред самите хора, които се представят като координатори, организатори и лидери на протеста. Така че, при отказ от носене на отговорност от страна политическите партии и от страна на протестиращите не виждам дори началото на процес на изработване на правила.

Не се прие предложението Синята коалиция да получи мандата и да се състави експертно правителство. Имаше ли такъв вариант?

Президентът предварително заяви, че ще връчи мандат на ДПС. Същественият проблем е, че незабавното започване на реформи не се споделя от голяма част от политическите партии. А това е нещо, за което Синята коалиция настоява още от самото начало. Много преди кризата искането за оставка на правителството на Борисов от страна на сините беше именно заради това, за да се довърши мандата от експертно правителство с много ясна програма за незабавни реформи. В момента протестите и подаването на оставка, както и целият цикъл на подготовката за изборите отложиха реформите с шест месеца. Надявам, че това ще има и своите политически последствия, защото е време хората да разберат кой какви политически позиции е заемал.

Какво ще случи след 12 май, когато ще имаме нов парламент. Ще започнем ли да влизаме от криза в криза?

Започвам да се колебая дали част от политическите корпоративни интереси, които се опитват да влияят върху протестиращите, не целят именно това. Публикувах прогнозата си за парламентарните избори юли месец миналата година, за да ми е чиста съвестта. Тогавашната ми прогноза не се е променила съществено – фрагментация на вота, ниска избирателна активност, между 7 и 9 партии в следващия парламент. Трудно съставяне на мнозинство, забавено взимане на решения, относителна неустойчивост на кабинета. Тези прогнози са от юли миналата година. Сега потвърждавам хипотезите си с тази добавка, че проблемът не е в протестите, а в дълбоката дезинтеграция на българското общество. Има критично ниско ниво на солидарност. Това, което е в състояние да ни обедини е скръбта по нечий живот или че в даден момент се чувстваме жертви и затова сме солидарни помежду си. Но всичко това отшумява много бързо.
Дефицитът на солидарност се виждаше много ясно по време на управлението на Тройната коалиция, когато имахме протести – почти всички съсловия протестираха, но не се подкрепяха помежду си. Тези, които сега протестират са онези, които не протестираха тогава. Неприятни са изводите за българското общество.