Различните групи протестиращи не успяват да постигнат съгласие за общи цели и мотиви. Това се казва в публикувания доклад на "Лаборатория управление на рискове" към Нов български университет. Лабораторията е ръководена от Иван Костов.
В доклада се казва, че потенциалът за протести нараства, но че основната протестна енергия не е породена от искания, а от политически грешки и провали.
Според експертите основен фактор, който ограничава протеста, е спонтанният бойкот на всяко политическо лидерство и съзнателният избор за оставане в рамките на гражданското действие. Това създава нетрайна смес от гражданско действие с политически искания. Отказът от политическо действие е и отказ от политически подходи, цели и средства за постигането им, най-важното сред които е единството.
"Въпреки протестите, относителното увеличаване на протестиращите групи и на готовите да протестират, те не обединяват усилията си и не увеличат влиянието си", се казва в докладът.

В доклада е отбелязано, че публичните акции на привърженици на управляващите са всъщност традиционни манифестации. Те не са граждански, а изцяло политически феномен, предназначен да създаде мит за симетричност, с който да омаловажи гражданските протести. Социологическите сондажи, обаче, достатъчно ясно са показали, че обществената подкрепа за протестите и за про-правителствените манифестации не е симетрична.
В доклада се отчита, че със своята основна атака, целяща оставка на правителството, разпускане на Народното събрание и провеждане на предсрочни избори, протестите консолидират изпълнителната и законодателната власт.
Според направения анализ общото противопоставяне срещу протестиращите намалява различията и сближава Коалиция за България, ДПС и Атака в парламента, като по този начин прикрива процесите на разпад.
Очакванията на управляващите са за относителна изолация на гражданския протест и постепенното му затихване в зимните месеци. Това очакване е стимулирано от направените "бюджетните социални стъпки", с които се очаква да се демотивират отделните групи с конкретни искания към закона за бюджета.
Според експертите обаче, по-скоро има вероятност за поява на нови форми на протест и за изостряне на политическото противопоставяне. От лабораторията напомнят, че протестите имат потенциал да предизвикват политическа криза, както се е случвало през зимите на 1990, 1996/97 и 2013 г.