Отива си още една трудна година за България. Беше година на граждански протести, три правителства, два парламента и силен миграционен натиск. В тази вечер ние не само сменяме календара, но и оставяме лошото назад, за да тръгнем с доброто напред. От 2013 година нека вземем онова, което я осмисли, а именно - демонстрирания от българите огромен човешки и морален потенциал и съзидателната гражданска енергия. Тази енергия днес е навсякъде и зависи от всички нас да я използваме градивно, в интерес на нацията. Активното гражданско общество успя, защото наложи дебата за справедливостта в държавата и обществената чувствителност към действията на политиците. За всички вече е ясно, че не властта, а почтеността, отговорността и добрите резултати правят политиците силни. Нека отхвърлим безсмислените противопоставяния, наложим приемственост в управлението и се обединим около добрите идеи, които да придвижат страната ни напред. Единството на нацията е волята и решителността да постигнем националния идеал заедно. Разделението ни отдалечава от верния път.

2013-та беше годината на поставените от гражданите въпроси и на обществената енергия. Сега идва ред на отговорните решения. Нека умножим, а не да пилеем народното доверие. Да върнем политиката на ценностите, като се вслушаме в гласа на обществото и последваме гражданите, които отварят нова страница в демократичната история на страната и слагат край на безразличието и оцеляването поединично. Прогресът е колективно усилие. Само заедно можем да изградим демокрация от европейски тип и справедлива държава с просперираща икономика.

Днес е важно да намираме точките на съгласие, като търсим обединение и напредък по значимите за обществото теми. Да надградим демократичните механизми и институции така, че те да произвеждат повече демокрация. Да подкрепим истинските патриоти и тези, които са готови да дадат, а не да вземат. Да дадем път на младите, предприемчивите и добрите хора, като умножим делата им. В съвременния свят успяват знаещите и можещите, успяват сплотените и уверените в способностите си. С посветеност и постоянство, стъпка по стъпка, да градим България.

Важни са не месиите и популистките обещания, а способността на институциите да налагат ред и правила за всички, като работят професионално и последователно, независимо кой е на власт. Само доброто управление с грижа за хората ще направи страната ни по-богата. Гражданите ясно и недвусмислено дадоха реалните „опорни точки" за това кои са проблемите и в каква страна искат да живеят. Те искат достойна работа, доходи и справедливост в родината си, а не еднопосочен билет за чужбина.

Трябва да си даваме сметка и къде сбъркахме, но и какво постигнахме в годините на прехода. Вече не сме изолирани зад „Желязната завеса" - напротив, никога не сме били по-свободни. Принадлежим към най-прогресивната общност от държави - Европейския съюз. Тази промяна не бе осъществена толкова от политическия елит, колкото от хората, които се обединиха за свобода, демокрация и европейско развитие. Изпълнихме заръката на Левски, Ботев и плеяда български патриоти да бъдем член на достойното семейство на европейските народи.

Но все още не сме изпълнили техния завет за „чиста и свята Република". Не е вярно, че българите нямаме цел. Възрожденците и будителите отдавна зададоха посоката и целта. В това народът е обединен като един! Апостолът даде идеала и решението, когато написа: "да бъдем равни с другите европейски народи зависи от нашите собствени задружни сили". През изминалата година гражданите отново ни припомниха какво означава това - свобода, демокрация и европейско развитие, морал в обществено-политическия живот, справедлива държава с работещи за хората институции и социалноотговорна икономика. Нека не допуснем никой да ни отклони от завета на будителите и да постави под въпрос смисъла и пътя, по който вървим. Зависи от всеки един от нас.

Българската нация винаги е била способна на актове на гражданска доблест, които ни дават заслужена гордост и авторитет. Днес, когато родината ни трябва да предложи закрила на хора, бягащи от ужаса на войната, нека отново покажем съпричастност и помогнем на изпадналите в беда. За да бъдем такива, каквито винаги сме били: „скромен, но смел народ, дал несравним пример за кураж и човечност". За да чуят и децата ни някой ден така, както аз чух от наследниците на спасените български евреи: „Благодаря ви, че ни има!".

В тази вечер, в която сме заедно с най-скъпите си хора, пожелавам на всички национална сплотеност и солидарност такава, каквато имаме и пазим в семействата си. Да не позволяваме различията да се превръщат в бариери, а трудностите да ни разделят. Във всяко семейство изпитанията се преодоляват с обединение, с взаимна подкрепа и любов. Така е и в обществото, необходимо е взаимно уважение, хуманизъм, вяра в доброто, в националния идеал и в общочовешките ценности.

Нашият път е път на славен и сплотен народ, който неведнъж е преодолявал изпитанията на времето. На всички българи, където и да са те по света, пожелавам здраве, благоденствие, мир и разбирателство. Нека винаги се водим от вярата, че добрите дни за нашата Родина предстоят.