Иглика Горанова

БОРКОР – аналитичното звено за борба с корупцията се провали. Това обяви Европейската комисия в поредния си доклад за България. В сряда документът ще стане официален и нашите институции ще могат да прочетат това, което знаят отдавна – че близо две години едно държавно звено правеше нещо, което никой не разбра какво точно е то.
Магията се случи с помощта на германския специалист Ролф Шлотерер, който дълго време твърдеше, че България изработва ноу хау за борба с корупционните портали в обществените поръчки, каквото няма никъде в Европа. Софтуер, за който много се говори и който все още никой не е видял. Но затова пък струва 5 милиона лева и тези пари са платени от бюджета – от гражданите и от бизнеса.
Всъщност БОРКОР бе мъртвородена идея на централно място в София, за да могат в нея да работят бивши депутати. И всеки журналист, който е посещавал луксозното място, можеше да се убеди в това. Заплатите са повече от прилични, а работата е относително спокойна. Приветлива обстановка, която изисква единствено да говориш неща, в които не вярваш. Като например, че борбата с опорочените обществени поръчки е възможна, когато този продукт стане факт и ние започнем да го изнасяме в цяла Европа. Ако бяха по-честни, от комисията просто можеха за кажат, че не е в техните приоритети да подслушват властимащите как уреждат комисионните от поръчките, защото не разполагат с такава система, нито пък имат такива правомощия. И че са тук, на това хубаво място, за да трупат стаж и да взимат някой лев.
Така за две години служителите на ведомството, което спокойно може да бъде наречено „Рога и копита“ (по Илф и Петров) успя да профука сумата от 8 милиона лева. 5 милиона за софтуер и 3 милиона лева за заплати на 32-ма служители. Средно по 2 600 лева на човек на месец. Никак не е зле за софтуер, който никой не е видял и не знае как действа..
За това време от БОРКОР родиха и още една идея – да направят шест центъра в страната, които да подготвят документацията за всички обществени поръчки. Така щели да избегнат обжалванията на фирмите пред КЗК, защото законът ще бъде спазен.
Факт е, че в момента 76% от обществените поръчки са опорочени заради неспазване или заобикаляне на законодателството. А законите не се спазват не защото тези, от които зависи са много прости, а защото става дума за много пари. Бизнесът у нас се издържа от обществени поръчки. 80% от строителството е по тази линия. Конкуренцията е толкова жестока, че обикновено побеждава този, който дава най-висок процент комисионна и е най-близък до властта. А комисионната се разпределя така – 5% за този, който дава поръчката заради отговорността, която поема, 7% за партийната централа и другото върви по веригата. Факт е, че при някои обществени поръчки комисионните стигнаха неприличните 30-35%, което пък стана причина някои зам.- министри да си тръгнат, шефове на дирекции да бъдат сменени, кметове – предупреждавани и пр. Та именно тази схема не можеше да допусне утопичната идея на БОРКОР за шестте центъра да излезе на светло. Затова и потъна плавно в чекмеджето на високо платените и забравени идеи.
И досега не е ясно с какво ще се занимава БОРКОР през 2014 година. Защото ако ще продължи да бъде едно от многобройните звена за борба с корупцията, с които се фукаме пред Брюксел, нейното съществуване, както стана ясно, е излишно. Казаха ни от Брюксел. Освен още една възможност – да се вземе социалното решение това да е орган, който да бори безработицата сред бившите депутати.