Най-важният проблем, който стои за разрешаване, е демографският. Задължително трябва да се насърчи раждането на второ дете. Трябва да насърчим обаче и раждането в една по-добра и по-сигурна в социално, образователно и в културно отношение среда. Не просто във всяко семейство трябва да се раждат две деца, но трябва да им се осигури добра грижа за здравето, за образованието, за социалната адаптация. Ако искаме тези бъдещи български граждани да се превърнат в качествена работна сила. Това може да стане с въвеждането на семейното подоходно облагане. За съжаление, отговорът на правителствата в тази посока винаги е бил един и същ – няма капацитет за въвеждането на такъв механизъм. И тогава се пристъпва към палиативни мерки – да се връща част от платения данък през следващата година, да се опрощават кредити на семейства, които са теглили такива за единствено жилище. Но тези мерки са половинчати, палиативни. Семейното подоходно облагане означава, че облагаемата с данъци единица не е физическото лице, а семейството. Това означава, че трябва да се промени законодателството, което урежда семейните отношения. В посока на това, да се признае за семейство съжителството на семейни начала. Като, разбира се, бъдат предвидени всички възможности за контрол върху спекулацията с това. Другият начин е въвеждането на диференцирана ставка върху ДДС. Не може да имаме универсална ставка от 20% върху необходимите за отглеждането на едно дете стоки и услуги в семейството – лекарства, памперси, храни, учебници и помагала, дрехи и обувки, включително и компютър. На практика, когато дадем на една майка 30 лева на месец за първото й дете като добавка, ние веднага отнемаме 6 лв. от тази сума, защото тя плаща върху всичко ДДС. Същото се отнася и за пенсионерите. При средна пенсия от 300 лв., ние вече сме отнели 60 от тях – като ДДС. По тази линия хората могат и трябва да бъдат облекчени – не е задължително непременно да се дават пари на калпак. Нужна е социална политика с фокус върху българското семейство.