Елена Бориславова Поптодорова е български дипломат и политик. Тя завършва английската езикова гимназия в София, а след това английска и италианска филология в СУ "Климент Охридски”.
Специализира в университетите в Лийдс и Сиена, както и международни отношения и дипломация в УНСС. Владее български, английски, италиански, руски, френски.
От юни 1990 г. до април 2001 г. е народен представител последователно в 7-ото Велико Народно събрание и в 36-ото, 37-ото и 38-ото Народно събрание. Първият й мандат на посланик в САЩ е от 30 януари 2002 г. до 21 август 2008 г. Автор на редица публикации по въпросите на външната политика и сигурност, правата на човека, проблемите на малцинствата и др.

---

- Госпожо Поптодорова, кои са най-значимите задачи, които възнамерявате да реализирате по време на втория ви мандат като посланик на Република България в САЩ?
- По време на втория ми мандат в САЩ ще работя за реализиране на две амбиции, които са продължение на предишната ми работа. Първата е преминаване на безвизов режим за българските граждани. Разбира се, постигането на тази цел е дълъг процес, защото нашата страна не е извън общия контекст и общите условия, на които трябва да отговарят всички страни - членки на ЕС. От друга страна, работата по влизането на страната ни в Шенген ще повлияе положително на този процес и ще облекчи задачата. За целта е необходимо много силно лобиране в Конгреса на САЩ, защото той е институцията, която взема това решение.
Втората амбиция е с по-широк обхват. Тя е продължение на моята предишна идея тракийското злато да бъде показано в САЩ. Тази идея ще помогне за доброто представяне на страната ни. За целта ще помогне американска организация, която и преди подкрепяше идеята. Извън тези две основни цели важна задача ще бъде усилване на инвеститорския интерес на американските компании към България и участието на страната ни в по-големи регионални проекти. За мен е критично важно участието на американски компании в енергийния баланс в България.

- По данни на Американската търговска камара и на БНБ инвестициите на най-голямата световна икономика у нас за последните 15 г. са едва 3 млрд. долара, а годишно двустранната търговия е около 160–170 млн. долара. Как бихте могли да съдействате за ръст в тези важни за българското правителство области?
- В цялостния план на икономическите отношения България – САЩ освен търговия има и проекти, и инвестиции. Не трябва да забравяме факта, че американският пазар е изключително конкурентен и поради тази причина трябва да има инициатива и амбиция от страна на отделните фирми да осъществяват контакти и да предлагат конкурентни условия, защото държавата не може да реализира тази форма на икономическо сътрудничество. Държавната администрация стимулира икономическите отношения, но фирмите са тези, които ги реализират на практика. Промишлено-търговските камари и сдружения, където фирмите членуват, трябва да ги стимулират за такава проактивна нагласа и поведение. Това, което ние като посолство можем да направим, е да представим добрите възможности, които предлага страната. Вече имаме опит с това. С бившия посланик на САЩ у нас Джон Байърли направихме обиколка в няколко щата в САЩ с цел да представим България. Сегашният американски посланик Джеймс Уорлик също е отворен към тази идея и планираме пред май идната година да направим подобен тур, за да представим български компании в САЩ. Надявам се този път да имаме още по-добри резултати.

- Работата ви като директор на дирекция “Политика за сигурност” в МВнР ще улесни ли изпълнението на целите, които си поставяте като посланик в САЩ?
- Преходът от поста директор на тази дирекция към посланик в САЩ е естествен. България е съюзник на САЩ в НАТО и затова голям дял от отношенията ни са в областта на сигурността. Освен това подписахме и двустранно Споразумение за сътрудничество в областта на сигурността. Ние сме заедно на кръглата маса на НАТО, когато се вземат ключови решения за глобалната сигурност. Дискусиите за ПРО продължават да са най-горещата тема, по която работя, а разговорите със САЩ и останалите съюзници в НАТО по темата продължават. Поради тази причина се радвам, че заминавам със съвсем пресен и интензивно натрупан опит.

- Преди време заявихте, че ви тревожи фактът, че въпросът около ПРО се представя неточно и не се отчита фактът, че преговори се водят още от управлението на президента Джордж У. Буш. ПРО ли е най-добрата защита от тероризъм при съвременните условия на глобална несигурност?
- Смятам, че до известна степен ние, експертите, сме виновни, защото трябва да обясняваме на хората по-подробно и хронологично въпроса за ПРО и каква е ползата за страната ни от тази система. Този въпрос се обсъжда от години. С оглед на динамичните промени в света и променящия се подход към ПРО американската администрация винаги е разговаряла с партньорите си. Читателите на в. “Класа“ трябва да знаят, че няма никакво различие между съюзниците по отношение на характера на заплахата. Доказателство за това е, че през 2007 г. на срещата на високо равнище на страните от НАТО в Страсбург, където България бе представена от президента Георги Първанов, държавите се съгласиха, че ядрената заплаха е реална, и оцениха риска. Тогава се взе решение НАТО да работи по този въпрос и тази година, отново на срещата на алианса на върха в Лисабон, се очаква да бъде приета съгласувана политическа декларация за изграждане на такава система за защита от ядрен удар. Експертите са единодушни относно опасността, вече въпросът е качен на високото политическо ниво за изграждане на системата.

- Смятате ли, че България участва активно в решенията на НАТО? Какво ние бихме могли да предложим не само за защита на собствената си територия, но и за изграждане на модела на сигурност в Европа?
- Смятам, че да. България участва наистина активно - и с позиции, и във всички дискусии, така че сме равностоен партньор в ключови за сигурността на региона разговори. Ние винаги сме оценявани по достойнство от гледна точка на регионалната експертиза. Преди месеци на неформалната среща на външните министри в Талин българският външен министър фактически предложи полезния ход за предоставяне на план за действие за членство на Босна и Херцеговина в НАТО. Това е илюстрация за участието и мястото ни в този пакт. Нашата роля не е уникална, тя не надхвърля мястото на другите страни, но е специфична - ние имаме своите регионални позиции и регионална експертиза. Именно чрез нея можем да бъдем най-полезни и най-правилно оценени.

- Сигурността на България включва и гаранции за енергийната й сигурност. Интересът на САЩ към тази област, включително към доставка на ядрено гориво за България, който бе заявен неотдавна от вашия колега, американския посланик у нас Джеймс Уорлик, представлява ли подобна гаранция?
- Да, разбира се. Всяка диверсификация е гаранция. Има една българска мъдрост, родена от изстрадан опит: “Никога не слагай всичките си яйца в една кошница.” Тази поговорка най-точно отразява и разумния поглед към енергетиката. Съвпадение е, че ми задавате този въпрос днес. Точно тази сутрин (на 27 юли) посланик Уорлик обсъди въпросната тема по една от националните телевизии и подкрепи усилията на страната ни в тази посока. Суверенно право на България е да реши дали да диверсифицира или не. Тук не става дума за отношения с други държави, а за нашата си държава и националния ни интерес. Вярвам, че никой в страната – нито политиците, нито експертите, няма колебания за необходимостта от диверсификация и освобождаване от пълна едностранна зависимост. Разбира се, ще работя за участието на американски компании в създаването на диферсифициран енергиен баланс в нашата страна.

- Очаквате ли по време на вашия мандат официална визита на президента Барак Обама в България?
- Аз трябва по дефиниция да работя за такава визита. Друг е въпросът кога и дали би се случило това. Това е важна задача за посланика, но и една от най-тежките задачи. В Европа тези разменни визити се организират много по-лесно, не само защото разстоянията са по-малки, но и поради оперативния характер на отношенията в ЕС. Още при връчването на акредитивните ми писма на 10 август ще отправя от името на нашия министър-председател такава покана, но след това трябва много да се работи за реализацията й. Тези посещения (на американските президенти) не са твърди чести и обикновено се съчетават с други пътувания до Европа, когато се провеждат срещи на най-високо ниво. По правило това са срещите САЩ-ЕС, които се провеждат два пъти годишно, и ние ще се опитаме да се включим в тези планове.


Интервюто взе Антония Коцева