Парите по-малко с 0,15% на месец при ранно пенсиониране

Людмила Куюмджиева

Пенсиите на категорийните работници от първа и втора категория ще се намаляват с 0,15% за всеки недостигащ месец до навършване на обща възраст за пенсиониране, ако са избрали ранно пенсиониране. Това са част от допълненията и измененията в Кодекса за социално осигуряване /КСО/, с чийто проект “Класа” разполага. Въпросните промени са записани в чл. 70 и се предвижда да влязат в сила от януари догодина, когато е планирано да стартира и новият фонд “Ранно пенсиониране”.
Според експерти и юристи намаляването на пенсиите на хората с възможност за ранно пенсиониране с 0,15 на сто означава, че до достигане на общата пенсионна възраст (за жените - 60 години, за мъжете - 63 години) те ще получават съответно с 23,4 на сто и 19,8% по-малки пенсии. За първа категория труд жените могат да се пенсионират 13 години по-рано, а мъжете - 11 години.
Ако обаче работещите са избрали да се пенсионират след навършване на възрастта, ще им бъде изплащана добавка от 0,15 на сто. Прави впечатление, че в проекта не е предвидено откъде ще дойдат парите за тази добавка. Тя не е предвидена като разход нито в новосъздадения фонд “Ранно пенсиониране”, нито във фонд “Пенсии” на ДОО.
В документа липсват разчети и за разходите за индексиране и осъвременяване на пенсиите. Освен това се предлага да бъде намалена бонификацията на стажа, придобит при условия на първа и втора категория труд. Така сегашната 1 година, която се приема за 3, в новите разчети е записано 3 г. да се приемат за 5 г. за първа категория, а за втора 4 г. ще се зачитат за пет.
В документа е записано още, че в началото на следващата година дейността на професионалните пенсионни фондове (ППФ) ще бъде прекратена и активите им ще бъдат прехвърлени във фонд “Ранно пенсиониране” към НОИ.
Съгласно текстовете за прекратяване на дейността на фондовете ще бъдат назначени ликвидатори от НОИ. Според юристи обаче това условие е несъстоятелно, защото фондовете са юридически лица, регистрирани в съда, и няма как да бъдат заличени освен от съда.
Божидар Данев, председател на БСК, коментира пред “Класа”, че това е най-малкото, което може да бъде обезпокояващо в проекта. Той обясни, че за да бъде съдебно ликвидирано подобно дружество, трябва да се минат всички процедури на търговския закон и да се види дали има основания то да бъде ликвидирано. “Въпросът е, че не говорим за фалит, а за национализация, защото имаме на практика сливане на много фондове в един, което го прави национализиране.
Освен това има и други въпроси, които могат да се зададат, когато се видят разчетите. Сред основните пропуски е фактът, че в този проект никъде не е записано по какъв начин ще се образуват пенсиите”, категоричен бе Данев.
От социалното министерство отказаха да коментират условията за ранно пенсиониране, като заявиха, че днес има пресконференция по повод промените в КСО. Според Светлана Ангелова, зам.-председател на социалната комисия в парламента, няма такива промени в КСО, свързани с определяне на пенсиите при ранно пенсиониране на категорийните работници. „Тристранката трябваше да бъде свикана в събота, но не се състоя, така че още нищо не е ясно, непрекъснато се променят текстовете. Когато има тристранка, тогава ще ни бъдат раздадени текстовете“, каза Ангелова.
„Няма как със закон да се определи колко процента по-малко ще бъде пенсията на категорийните работници, които се пенсионират по-рано“, коментира пред „Класа“ Димитър Манолов, вицепрезидент на КТ „Подкрепа“. „Подобно предложение не е обсъдено още на тристранния съвет и няма завършен закон. Това са експертни предложения на НОИ, които все още не са обсъждани“, уточни и Пламен Димитров, и.д. президент на КНСБ.
Според Христина Митрева, управител на НОИ, парите в професионалните пенсионни фондове може да са по индивидуални партиди на работниците, но не са техни лични средства. „Това са вноските, които предприятията преди правеха в държавното обществено осигуряване, но им бе разрешено да ги влагат в частните дружества за по-голяма доходност и изплащане на ранните пенсии“, обясни вчера пред БНР Митрева. Тя отхвърли тезата, че решението да се прехвърлят парите, внасяни за работниците първа и втора категория труд в частни професионални фондове, за управление в НОИ е национализация. Според нея в момента балансовите активи на пенсионните дружества са с 25 млн. лв. по-малко от размера на правените от работодателите вноски.

Станете почитател на Класа