Делата с висок обществен интерес се бавят заради прокурори и съдии

Ана Михова

Делата с висок обществен интерес се бавят заради прокурори и съдии. Държавните обвинители събират ненужно много доказателства по делата с обществен интерес, обвиняват голям брой хора по един процес, вменяват колкото се може повече престъпления на един обвиняем. Това са част от изводите на фондация „Рискмонитор“, която е анализирала 18 дела с висок обществен интерес. В същото време съдиите не обясняват решенията си по делата, а и бавят мотивите си, в някои случаи с година и повече. В анализа попадат знакови процеси като тези срещу братята Маргини, Марио Николов, бившия министър на отбраната Николай Цонев, бившия директор на НАП Мария Мургина, енергийния бос Христо Ковачки, както и дела срещу магистрати, политици и митничари.
По думите на главния съдебен инспектор Ана Караиванова, която също участва в дискусията, по 3 от делата съдиите са обявили мотивите си след година и осем месеца, по 6 - след година, по 3 - след 2 месеца. „Дисциплината в процеса няма нищо общо с вътрешната убеденост и независимостта на съдебната власт“, подчерта тя. Според нея прокурорите приемат, че участието им в дадено дело приключва с внасянето на обвинителния акт. "Те са изключително пасивни по време на съдебния процес, казват само, че поддържат обвинението, а са активни само когато обжалват оправдателни присъди", заяви тя.
Авторът на анализа на „Рискмонитор“ Ралица Илкова, която е и преподавател по наказателно право в Софийския университет, е констатирала, че обвинителите твърде често се поддават на обществения натиск за приключване на досъдебното производство в кратки срокове, което най-често се явява в ущърб на обвинението. "На бързината се отдава по-голямо значение, отколкото на качеството. Бърза се с внасянето на обвинителни актове, а след това отговорността при провал се прехвърля на съда", заяви Илкова.
Според нея прокуратурата трябва да се реформира така, че отделният обвинител да е по-независим и да носи лична отговорност за провала на дадено дело. Участниците във форума, сред които бяха депутатите от ДСБ Екатерина Михайлова и Веселин Методиев, бившият еврокомисар Меглена Кунева, говорителят на съюза на съдиите Нели Куцкова, призоваха да не се говори общо за съда или прокуратурата, а отговорността да се персонифицира.
Институционалното бъдеще на министър Цветан Цветанов зависи от изхода на конфликта между съда и МВР. Такова мнение изрази по време на дискусията изпълнителният директор на фондация "Рискмонитор" Стефан Попов. Според него съдиите трябвало да са по-активни, а не да отказват участия в публичните дискусии и да не обясняват решенията си. Според съдията от Софийския апелативен съд Красимир Шереджиев, който също взе участие в разговора, атаките срещу съда започнали преди около година и съдът е бил демонизиран неоснователно. По думите му чрез медиите обществото трябвало да влезе в залата, за да види кой как правораздава. Той смята, че съдебната реформа не е работа на съда. "Ние трябва да бъдем наблюдавани. Съдиите имаме интерес нашата работа да бъде прозрачна", обясни съдията. Нели Куцкова пък се възмути, че когато съдът пусне някой на свобода, се хвърля вината върху съдиите, а не се попита защо е взето това решение и дали има достатъчно доказателства дадено лице да бъде държано в ареста.

Станете почитател на Класа