В истинска буря от емоции се превърна представление номер 200 на спектакъла "Хъшове" в Народния театър "Иван Вазов". На края на спектакъла, на поклона, когато препълнената зала запя заедно с актьорите песента от спектакъла, сълзи имаше и в очите на всички. В един глас изричаха многократно "Всеки от нас има своя звезда, що го води дорде е жив, кога свети ярко - човек има живот, кога гасне – судбина". Те си мислеха за онзи, който тази вечер не излезе на сцената.

Юбилейното представление на уникалния спектакъл на режисьора Александър Морфов беше посветено на Петър Попйорданов-Чочо, който ни напусна навръх Великден.

И тази вечер имаше цветя, а първата кошница изнесе на сцената Даниела, жената, която беше до Чочо до последния му дъх. Цветя имаше и за актьорите, и за режисьора, и за публиката, но в действителност днес цветята бяха за Чочо, чийто талант никога няма да бъде забравен. А след продължилите повече от 10 минути аплодисменти, последното нещо, което чуха зрителите преди да напуснат залата беше "Да живее България!" един силен и мощен вик, който прозвуча зад вече спусната червена завеса.

В ролята на Македонски, която бе запазена марка на Чочо, влезе Деян Донков.

През 1904 година с пиесата "Хъшове" започват представленията на Народния театър. През 1954 година с "Хъшове" се чества 50-годишнината му. През 2004 година в юбилейния 100-тен сезон на театъра "Хъшове" е отново на сцена със спектакъла на Александър Морфов.
"...Искахме хъшовете да бъдат показани във всичките им измерения – положителни и отрицателни, нищожни и велики, да няма еднозначно поведение. Във всяка една ситуация те са и подлеци, и герои едновременно. Много трудно е да избереш, кой да оцелее – ти или твоят приятел. Това е дълбоко трагичен избор. Това не е сблъсък на отделни характери, това е сблъсък между човека и съдбата. В крайна сметка "Хъшове" е една история за борбата на човека срещу съдбата", казва режисьорът Александър Морфов по повод юбилейния спректакъл.