Това предопределя пътя и съдбата на България за десетилетия напред: обезглавяването на българската интелигенция след 9 септември и подмяната на елита на нацията с една неграмотна, но жадна за власт и привилегии върхушка.

 

 

 

 

 

Наложената на 9 септември 1944 г. с щиковете на окупационната съветска армия комунистическа диктатура буквално смила, а след това преобръща с главата надолу всички социални структури от времето на Царство България. В страната за десетилетия напред се установява властта на българския филиал на болшевишкия Коминтерн - първоначално незначителен като членска маса, но крайно жесток и брутален към политическите си опоненти.

 

Още през първите три месеца на „народната" власт, с терористични похвати, познати на света от времето на атентата в „Света Неделя" през 1925 г., са избити без съд и присъда близо 30 хиляди представители на интелигенцията, държавното управление, армията, църквата и предприемачеството. Следват съдебните убийства на „народния" съд, екзекуцията на парламентарната опозиция и заграбването на почти цялата градска и селска собственост. Насилията продължават до последния дъх на режима на Живков и вземат нови свидни жертви и сред остатъците на „вражеската" интелигенция в страната, и сред успелите да избягат зад граница критици на режима.

 

Елитът на България е подменен от хора, 20% от които са напълно неграмотни, а 71% имат едва основно образование. Това е факт, за който признава през 2004 г. дори апологетът на партизанското движение в България и негов социологически анализатор проф. Донко Дочев. Над 85% от близо 10-те хиляди партизани са категоризирани от него като родени на село. Тази преторианска гвардия на комунистическия режим, към която се включват и няколко хиляди политзатворници и завърнали се от Съветския съюз емигранти, проявява противното на всякакви природни закони свойство да набъбва във времето. Напук на всички таблици за смъртност, към края на 1989 г. дарените с множество екстри и привилегии от властта „активни борци" против фашизма и капитализма са вече десет пъти повече в сравнение с броя им в навечерието на деветосептемврийския преврат.

 

Последиците за човешкия капитал на България

 

Близо 40 на сто от постъпилите на работа младежи са без завършено средно или основно образование, е записано в доклад до ЦК на БКП от месец ноември 1989 година. В публикувания от изследователя Антон Тодоров документ се посочва, че дори придобилите някаква квалификация трудоспособни млади хора масово не желаят да заемат ниско платените и безперспективни работни места.

 

Смайващ е и образователният статус на офицерите в МВР, наричано многозначително „биещото сърце на Партията". Запазен доклад от 70-те години сочи, че 70 на сто от офицерите в благоевградската милиция са със средно образование, а 11% - с основно.

 

В спомените си от 1993 г. високопоставеният партиен апаратчик Лъчезар Аврамов твърди, че от 60-те години насам работата на кадрите, занимаващи се с вноса и износа на НРБ, бележела подобрение. Аврамов обаче признава, че и при „развития социализъм" служителите на външнотърговското министерство, което има солиден принос за нарастването на външния дълг на страната, са били набирани главно сред хора, минали през Работническия младежки съюз (РМС), партизанските отряди и нелегалната борба. По правило те не са имали никаква езикова, правна или външнотърговска подготовка.

 

Слухтенето и донасянето за ДС се превръща в „пътен лист на живота" за много кариеристи

 

Още един щрих добавя изследователят на външния дълг на НРБ Даниел Вачков. Той припомня добре известния на мнозина факт, че професорска или доцентска титла се е получавала само след съгласуване съответно с Централния и Градския комитет на БКП. Държавна сигурност е подготвяла справка за политическата благонадеждност на претендента – дали членува и доколко е верен на Партията, как сътрудничи на органите на „народната власт", дали има в родата си „врагове на народа" и т.н. Няма никакво съмнение, че подобен „подбор", прилаган за всички ръководни постове и номенклатури в НРБ, води до издигането на посредствени кариеристи с връзки и протекции от „партизанските" фамилии до постове, за които са нужни начетени и независими експерти.

 

Става дума за ключови за развитието на човешкия капитал дейности, като управлението на икономиката и на финансите, на вътрешната и външната сигурност, във висшето образование и здравеопазването. за много от назначаваните на ключови позиции кариеристи, защото това е единственият начин да си осигурят професионална кариера и командировки в чужбина.

 

Редица изследователи на ДС днес са убедени, че до 80% от бизнес-елита на съвременна България е свързан - по един или друг начин - с апарата на комунистическата тайна милиция.

 

От човешки капитал до „матрЯл"

 

Мантрата за водещата роля на работническата класа и нейният предводител БКП обхваща всички сфери на обществения живот в най-верния съветски сателит. За да се насажда чувството за превъзходство на обикновените и не особено образовани и квалифицирани работници над интелигенцията, властимащите в НРБ поддържат особен вид дискриминация. Така например трудът на инженерите, които постъпват на работа в производството или в научно-развойните звена, е заплащан поне двойно по-ниско от труда на обикновения работник. Обезсмислянето на всякакви стимули за професионално израстване и кариерно развитие, особено в случаите на нечленуващите в БКП и БЗНС кадри без връзки с номенклатурата, нанася огромни поражения върху мотивацията за развитие на младите хора в страната.

 

Табелка от комунистическия период на България

 

С разпада на плановата икономика и „комунистическия морал" зачестяват сигналите до ЦК на БКП за разпространение на безделието, пиянството, проституцията, черноборсаджийството и валутните „престъпления" - просене на долари от чужденци за закупуване от Кореком на джинси и други недостъпни елементарни стоки за младежите, които не са се радвали на привилегиите на децата и внуците на номенклатурата. По традиция анализите на ДС за случващото се винаги водят до една основна причина – зловредното влияние сред младите на гнилия западен капитализъм чрез неговите спецслужби и радиостанции.

 

Но как се отнасят управниците към труда на фаворизираната от тях работническа класа? Открит от изследователя Антон Тодоров доклад на казионните профсъюзи до ЦК на БКП от средата на 1988 г. разкрива отчайващото състояние на безопасността на труда в 225 допотопни промишлени предприятия с 85 000 работници. Резултатът от недопустимата експлоатация на амортизирани, и в някои случаи необновявани цели 40 години, мощности са множеството трудови злополуки с фатален край и нарастването на осакатяванията и на тежките и нелечими професионални заболявания. Оказва се, че много от големите производствени аварии са били крити от населението. Като скорошни аварии в доклада се отчитат пожарът в Нефтохимическия комбинат в Бургас и експлозията във фабриката за свилоза в Свищов.

 

Повсеместно над 60 % от работниците се трудят в катастрофални за здравето им условия – сред праха от цимент и канцерогенен азбест (до 20 пъти по-високи равнища на запрашеност), сред крайно амортизирани тръби и други съоръжения, изпускащи отровни газове и изгарящи течности, край необезопасени срещу токови удари опасни машини и поточни линии. Надхвърлящите в пъти допустими равнища на шума и вибрациите повсеместно водят до инвалидизация на хората от победилата капитализма работническа класа.

 

Другарки и другари, дайте да дадем!

 

 

Едни копаят, други строят. Накрая нищо не излезе.

 

"Главният посредник при капитализма са парите, а при комунизма - думите". Тази мисъл на философа Борис Гройс най-лаконично обяснява феномена "напътстващи табелки", познат в целия Източен блок. Ето примери от България:

 

"Ретро-музеят" във Варна е събрал стотици абсурдни табелки от годините на НРБ. Те онагледяват наивния опит да се създаде "нов човек", стартирал в СССР и по-късно провалил се в цяла Източна Европа. Табелките, които понякога преследват несъмнено правилни цели, фокусират пропагандния си патос най-вече върху труда, хигиената и безопасността.

 

 

 

А кое беше старото?

 

В държавите на "работниците и селяните" властваше убеждението, че "хората на труда" са единствената движеща сила на обществото. Готвачката ще може да управлява държавата, гласеше един от централните постулати на комунизма. Обаче готвачката не само не можеше да управлява държавата, но дори се отучи да готви.

 

 

 

Да преизпълним плана, да станем ударници!

 

Разбира се, прекрасно е да помогнеш на другаря си. Само че на работното място при социализма другарят изоставаше не толкова поради немощ, колкото поради нежелание. "Те ме лъжат, че ми плащат, аз ги лъжа, че им работя" - тази максима много точно обяснява защо трудещите се не желаеха да се трудят.

 

 

 

Труд и война - тъжният мироглед на социалистическия човек

 

Съветската система, която в началото имаше възвишени цели, постепенно се сведе до една примитивна дихотомия: да се трудим до изнемога и да се пазим от външните врагове, които непрекъснато ни дебнат. Параноята на властта в Източния блок по време на Студената война се просмука в кръвоносната система на цялото общество.

 

 

 

Ох, тази сложна дума им-пе-ри-а-ли-зъм!

 

Още в детската градина социалистическото дете научаваше, че империализмът иска да му вземе малебито от алуминиевата паничка на обяд. Индоктринацията в страните от Съветския блок започваше още в най-ранна възраст, а табелки като тази можеха да се видят не само в ОФ-клубовете, но дори край футболното игрище.

 

 

Ограмотяване на пролетариите

В годините на НРБ социализмът премести милиони хора от селата в града, от полето - във фабриките. Довчерашният селянин не беше виждал машина и, разбира се, трябваше да бъде предупреден за опасностите. В ограмотяването на новопокръстените пролетарии се включваха и литераторите. Тази табелка е класически пример

 

 

 

Човек и сам може да се сети, но ние да припомним...

 

Къде ли е била занитена тази табелка? И колко ли неопитни работници са били премазани от "вдигнати товари", за да се пусне в серийно производство този предупредителен текст?

 

 

 

А воалетка и дамска чантичка?

 

И за тази табелка днешният човек дълго ще се чуди: къде е висяла? "Широкопола шапка" асоциативно ни насочва най-напред я към Мексико, я към Дивия Запад. С повече въображение човек ще се сети и за шантавите дамски шапки край английските хиподруми. Всъщност обаче навярно пак става дума за трудова безопасност: металурзите носеха широкополи шапки срещу опасните пръски.

 

 

 

Маниакален страх от пожари

 

В "Ретро-музея" във Варна висят десетки табелки, предупреждаващи за опасността от пожар. Дали в ранните години на НРБ наистина е имало толкова много пожари? Навярно да. Това е една от обратните страни на ускорената урбанизация: довчерашният селянин още не може да свикне с комплексния градски свят и с многобройните нови опасности. А литературните труженици отново се включват в ограмотяването му.

 

 

 

Хората ходеха на баня веднъж в седмицата

 

Пак същият този довчерашен селянин, който трябваше да стане "новият социалистически човек", имаше доста враждебно отношение към хигиената. Социалните инженери на комунистическия проект съвсем правилно се опитваха да му набият в главата, че трябва да се позамива от време на време. В интерес на истината, борбата за повече хигиена дългосрочно даде добри резултати.

 

 

 

Представете си тази табелка в някой от днешните СПА-центрове!

 

Хората, които не помнят първите десетилетия на НРБ, навярно никога през живота си не са били в градска баня. Някои от тези сгради бяха дори красиви (Централната баня в София например), но вътре беше лепкаво и лигаво, миришеше на кир и мръсни тела. Клиентите разнасяха подгизнали билетчета за баня и алуминиеви тасове, а задължителните налъми бяха пропити от влага и мръсотия.

 

 

 

"Теляшки услуги" - що е то?

 

Главно действащо лице в НРБ-ейската градска баня беше Негово величество телякът. За по-младите: това са хора, които с помощта на примитивно парче плат, наречено "кисе", смъкват пластовете мръсотия от тялото на довчерашния селянин и новоизлюпен градски пролетарий. И от тялото на неговата другарка, на неговите деца-другарчета, внуци-другарчета и т.н.

 

 

 

Конфузно

 

Дали тази табелка е автентична или измислена? Хигиеничният патос звучи познато, но в кое ли затворено помещение властта е можела да се обърне по такъв откровен начин към комсомолките? И защо само към комсомолките - нима комсомолците са били пощадени от въпросните насекоми?

 

 

 

И още насекоми, които подриват основите на социализма

 

Този извод сякаш изскача от всяка табелка: властта има горещото желание чрез думите да убеди хората, да ги превъзпита, да ги насочи към "светлото бъдеще". Това желание сигурно е дало някакви резултати, но днес въпросните табелки изглеждат само смешни и нелепи. От друга страна: в сравнение с глупостите, които в милионен тираж се въртят из социалните мрежи, соц-табелките са направо гениални.

 

 

 

Неграмотността не е от вчера

 

Особено конфузно е, когато "учителят" се окаже неграмотен. Много табелки в "Ретро-музея" във Варна бъкат от правописни и граматически грешки. И понеже стана дума за интернет: днес същото е и там. Най-голям смях пада, когато убедени "патриоти" и националисти дават воля на чувствата си във възгласи, пълни с граматически грешки. Изводът: първо научете родния си език, преди да давате акъл на другите!

 

 

 

Кратко и ясно

 

По улиците на българските градове крачат вече поне трето поколение граждани. Но родовата памет за къра е твърде силна. Така че хората все още плюят по тротоара, хвърлят опаковки и фасове от прозореца на скъпия си западен автомобил и дори изсипват боклука си от балкона на панелния блок. На къра, на полето това не е проблем, в града обаче... Е, поне по пода вече не плюят.

 

 

 

За финал: наздраве!

 

Автентичността на тази табелка също е съмнителна. Текстът ѝ е буквален цитат от романа "Златният телец" на гениалните диагностици на комунистическия експеримент, съветските писатели Иля Илф и Евгений Петров. Днешните пазарно-стопански потребители едва ли ще схванат защо за едни има бира, а за други - не. Нека прочетат романа - и ще разберат. А дотогава в летните горещини - наздраве!