Едно от най-голeмите постижения на Мирослав Боршош като шеф на НДК е театър „Коко Азарян”. Звучи много ефектно, кръстен е на любим режисьор на актьори и публика. Един млад културен мениджър със замах направил театър…
Театърът е в преобразуваната Зала 2 на НДК, която преди това е била многофункционална – става и за конференции, и за концерти, и за представления. Сега е само сцена за театър. Ремонтът струва към 2 млн. лева, без това да е съобщено официално и трудно може да се проследи по фактури. При ремонта е премахнато барчето пред залата, върху мраморния под са залепени евтини керамични плочки.
Там се играят по 4 представления на месец, при пълна загуба. За сезон 2016-2017 са обявени две постановки. Обикновено на премиера идват повече хора, след това по 20-30 зрители.
През януари 2017 г. директорът на НДК Мирослав Боршош направи пиар кампания да обяснява какви велики реформи ще извърши в двореца и да обоснове искането на пари от държавата. Във фоайето беше сътворена арт инсталация от отпадъци и реквизити от мазетата на НДК. Боршош свика там пресконференция. Снимка: e-vestnik
Назначени са на щат озвучители, осветители, гардеробиерки, реквизиторки, асистент режисьори – като в най-богатите времена на Людмила Живкова. Тоест, резултатът е още един държавен театър, при толкова театри в София с оскъден бюджет. Този на практика държавен театър няма бюджет от държавата. Колкото определи Боршош, той излива пари по свое усмотрение, на хора, които е избрал. Създава си кръг от храненици (не само в театъра), които после го защитават като благодетел. Както неотдавна писа шефът на борда на директорите на НДК, там са раздавани холивудски хонорари. При всеобщата бедност на актьори и театри.
Ако държавата ще дава още пари за театър извънбюджетно, това ли е начинът – по личен избор на Боршош? Без компетентно решение къде и за кого. Сумата, пръсната за театър „Азарян” досега е равна на увеличение на месечните заплати на всички актьори в България с по 100 лева за една година.
За да компенсира загубата на една зала за събития, превърната в театър, Боршош се опитва да направи друга зала в помещение, неподходящо за това. Ликвидиран е един ресторант от западната страна на НДК, който си е плащал наем най-редовно, и е бил доста представителен. За няколкостотин хиляди е пребоядисан, понапудрен, мебелите са разместени и разчистени, и е превърнат в „Зала 42”. Защо 42, след като залите в двореца са само няколко? Неофициалната версия е, че Боршош е поел НДК на възраст 42 години и от тщеславие иска да отбележи това, сякаш тази зала ще влезе в историята. Истината е, че за последните около два месеца приходите от нея са към 500 лева наем.
Клуб „Перото” и Центърът на книгата
Създадени са по идея на литератора Светльо Желев, бивш директор на издателство „Сиела”. Той е и пръв шеф на Центъра на книгата в НДК. Но Боршош го гони изведнъж, без предупреждение и без разумно обяснение.
На издателства, с които има договор за продажба на книги (с търговска отстъпка между 45 и 60%), клубът не взима наем на час на премиерата. Онези, които нямат договор, плащат на час по 200 лева (без ДДС) за премиера на книга. Отделно кетъринг. Една премиера в клуба излиза над 1000 лева. Има книги, които се продават основно на премиерата, по 100-200 и повече броя.
Фирмата за кетъринг е избрана без конкурс, няма друга дейност, освен да обслужва „Перото”. Кафето в клуба е 2,50 лв., чай за 4 лв.
Внимание – в клуба работят на заплата 11 души! Да не помисли някой, че клуб „Перото” е станал като някогашния клуб на писателите на „Ангел Кънчев” 5? Не. Малко име е скъпо на писатели и на читатели, и освен на някоя премиера, каквато може да се направи къде ли не в София, през останалото време посетителите са всякакви.
Цяла зима клуб „Перото” е пълен със студенти араби и африканци, които по някакви причини са си харесали мястото, идват да ползват интернет, защото не ги задължават да консумират. Боршош е чуван да се шегува на влизане в „Перото” – „Има ли бели хора тук?”.
Центърът на книгата е просто един офис, пред закриване. Идеята е да отпуска пари за подпомагане издаването на книги, но на какъв принцип? С държавни пари да подпомагаш книги, а Боршош да реши за кои? И сега, при фактически фалит, пари няма. Няма кой да провери платените суми и колко реално са дадени. Парите идват от бюджета на НДК, който се пълни с наеми и финансиране от държавата. Читателят може да е забравил, но НДК е държавен, а Боршош не е частен предприемач.
