Законът за амнистията създава пречки пред държавното обвинение за търсенето на наказателно преследване на провинили се висши държавни чиновници. Това заяви вчера пред БНР Ангелина Митова, която оглави специализирано звено за разследване на измами с пари от еврофондовете към Върховната касационна прокуратура. В интервю за БНР вчера тя обяви, че първите два члена от закона са: „Спирачка по отношение на по-нататъшно разследване за каквито й да било действия на лица, на които е повдигнато обвинение за безстопанственост.“
За проблема сигнализира и Стоян Ганев, министър на външните работи в кабинета на Филип Димитров (1991 г. -1992 г.) и съветник на бившия премиер Симеон Сакскобургготски (2001 г. -2005 г.). В отворено писмо до министър-председателя Бойко Борисов от края на миналата седмица той се обяви за промени в Закона за амнистията. По думите му единственият текст, който дава възможност за търсене на отговорност високопоставени държавни служители, в това число и за злоупотреби със средства от еврофондовете, е чл. 219 от Наказателния кодекс (НК). В него е записано, че длъжностно лице, което не положи достатъчно грижи за повереното му имущество и от това последва значителна повреда, се наказва с лишаване от свобода до три години и глоба до пет хиляди лева. Първите два члена от приетия на 26 март Закон за амнистията обаче освобождават от наказателна отговорност преследвани по чл. 219 от НК лица, които до 1 юли 2008 г. са вършили умишлени или престъпления поради непредпазливост.
На практика тези текстове в Закона за амнистията засягат много дела за безстопанственост, които се водят срещу различни държавни служители. Това коментира пред „Класа“ зам.-председателят на Софийската градска прокуратура Борислав Джамбазов. „По делото „Топлофикация“ например обвиняемите се възползваха от Закона за амнистията и така част от обвиненията срещу тях, които бяха за безстопанственост поради непредпазливост, отпаднаха. В тази си част делото вече е прекратено“, каза Джамбазов.