На 11 август Конституционният съд (КС) е взел решение за допускане за разглеждане на делото, инициирано от Ред, законност и справедливост (РЗС), за касиране на избора на седем депутати от ДПС, който е пряко свързан с гласовете, получени от изборните секции в Турция. Това съобщи вчера лидерът на РЗС Яне Янев след заседанието на комисията по правни въпроси в парламента. Искането касае депутатите: Хасан Хаджихасан, Искра Михайлова-Копърова, Тунджай Наимов, Дюрхан Абазов, Елин Андреев, Емил Иванов и Лютви Местан. До решението на КС се стигна след като на 21 юли от партията на Янев бяха отправили искане изборите в Турция да се обявят за невалидни след серия нарушения, сред които технически невъзможен брой гласували в една секция в избирателния ден. От РЗС тогава съобщиха, че главният прокурор Борис Велчев е внесъл искането им в Конституционния съд.
„Само двама от конституционните съдии са се подписали под решението с особено мнение“, обяви вчера лидерът на РЗС. „Като страни по делото са привлечени и Народното събрание, Министерският съвет, министърът на външните работи, Централната избирателна комисия, агенция ГРАО и две неправителствени организации“, уточни зам.- председателят на РЗС Атанас Семов. Яне Янев добави, че страните по делото имат 20-дневен срок да внесат становищата си в съда. „РЗС ще предостави на съда и други доказателства по предмета на делото. Досега съществуваше спор дали изобщо делото за касиране на мандати да бъде гледано. Но сега след решението на КС е ясно едно – че делото ще се гледа и съществува възможността тези седем депутати от ДПС да загубят мандата си“, каза Янев.
В същото време комисията по правни въпроси отхвърли с 3 гласа „за“, пет „против“ и 13 „въздържали се“ проекта на РЗС за закон за изменение и допълнение на закона за избиране на Велико Народно събрание. За предложението на Яне Янев и РЗС се застъпиха от Синята коалиция. „Този закон е излишен и е юридически и политически вреден“, каза Любен Корнезов от Коалиция за България. Според социалиста Янаки Стоилов би трябвало първо да се изгради изборното законодателство, а после евентуално да се говори за свикване на ВНС. Правната комисия в крайна сметка взе решение да се сформира работна група от експерти, която да започне работа върху бъдещия избирателен кодекс и едва когато е ясно какви точно промени е необходимо да бъдат направени в конституцията, да се реши дали да има промяна в закона за избор на Велико Народно събрание.
.jpg)
Нашата ясна логика беше, че е необходимо да се приемат законови изменения, които да направят възможно да променим Конституцията на България. Голямата идея на свикването на Велико Народно събрание е да се покаже, че е необходим категоричен знак за наличие на воля и морал за осъществяването на конституционни промени, които хората чакат отдавна. А те не са направени, защото за тази цел е нужно избирането на ВНС. От правната комисия бяха против тази идея, като казаха, че изборното законодателство е по-важно. Остана неразбрана идеята ни, че няма как изборното законодателство да се построи върху старата конституция. Самото изборно законодателство трябва да има за основа нова конституция. В правната комисия демонстрираха липса на политически инстинкт. Не разбраха, че идеята ни е просто да уредим изборите за свикване на ВНС, а какво ще прави то е въпрос на друг проект, по който тепърва трябва да се проведат дебати. Ще продължаваме да настояваме за тези промени сега, за да не се провеждат те в навечерието на изборите, както се случваше досега. Конституцията ни се нуждае от много изменения – толкова много, че трябва просто да се приеме нова.
Колкото до решението на Конституционния съд – то е безпрецедентно. За първи път се очертава възможността да се образува конституционно дело за касиране на избори, и то по сигнал на политическа партия.