"Благодарение на  законодателството, касаещо сектора,вносът на петролни продукти в България бe драстично свит. Фирмите вносители на петролни продукти са намалелис над 90% (данни от НСИ). Към днешна дата вносителите на петролни продукти са няколко и едва успяват да функционират въпреки тежките регулаторни и финансови изисквания на нормативната база и ценовата политика на господстващ оператор в сектора. На практика това означава, че един вносител, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси по ЗЗНН, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Важно е да се отбележи, че на територията на страната липсват достатъчни складови вместимости, регистрирани по реда на ЗЗНН, освен тези на групата „Лукойл“. Тази финансова и административна тежест не само застрашава конкурентоспособността на българските компании, но и създава условия за пълен контрол върху пазара от една доминираща структура. Съдебните дела срещу тази несправедливост са борба с това, а не нежелание да се изпълняват законови задължения".

Това се казва в изявление на компанията „ИНСА ОЙЛ“ по повод на интервю на Асен Асенов, председател на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, който обвини компанията в некоректност. Ето и пълния текст на изявлението на ИНСА ОЙЛ":

Във връзка с направеното изявление от председателя на Агенция „Държавен резерв и военновременни запаси“, че дружеството „ИНСА ОЙЛ“ ЕООД не спазва задълженията си по Закона за запасите от нефт и нефтопродукти, заявяваме следното:

Законът, който регламентира задълженията на вносителите и търговците на петролни продукти по отношение на поддържането на задължителни запаси, де факто създава монопол и привилегировано положение на една компания (Решение  № 332/04.04.2023 г. на КЗК).

Асоциациите на търговците, вносителите и преработвателите на петролни продуктимногократно са сигнализирали компетентните институции за необходимостта от промени в действащата нормативна уредба. Настоящият закон в сегашния си вид поставя частните компании в неравноправно и икономически непоносимо положение, като основната тежест за създаване на запаси е за тяхна сметка.

Благодарение на  законодателството, касаещо сектора,вносът на петролни продукти в България бe драстично свит. Фирмите вносители на петролни продукти са намалелис над 90% (по данни на НСИ). Към днешна дата вносителите на петролни продукти са няколко и едва успяват да функционират въпреки тежките регулаторни и финансови изисквания на нормативната база и ценовата политика на господстващ оператор в сектора.

На практика това означава, че един вносител, който оперира с около 50 000 тона месечно, трябва да отдели приблизително 150 милиона лева за формиране на запаси по ЗЗНН, както и да заплати разходи за около 10 милиона лева за лихви, такси, застраховки, съхранение и др. Важно е да се отбележи, че на територията на страната липсват достатъчни складови вместимости регистрирани по реда на ЗЗНН, освен тези на групата „Лукойл“.

Тази финансова и административна тежест не само застрашава конкурентоспособността на българските компании, но създава и  условия за пълен контрол върху пазара от една доминираща структура. Съдебните дела срещу тази несправедливост са борба с това, а не нежелание да се изпълняват законови задължения.

“Като човек, който 30 години работи в сектора на търговия и производство на горива бих искал да предложа промяна на модела за формиране на резерва.”, заяви управителя на “Инса ойл” Георги Самуилов. “На първо място е необходимо да се създаде специфична публично-частна структура, подобна на тези в Унгария и Германия, която да управлява съхранението на деветдесетдневните запаси.

Рафинерия "ИНСА ОЙЛ"

Натоварването на бизнеса с това задължение  за създаване и съхранение няма ясно определена логика и води до ценовото предимство на един икономически оператор с господстващо положение. Още повече, че европейското задължение за съхранение на запаси е наложено на държавата, а не на икономическите оператори. Тя следва да се финансира не от държавния бюджет, а от директна такса за  всеки литър при внос или търговия на петролни продукти в ЕС или на територията на страната.”

Призоваваме компетентните държавни институции да предприемат спешен преглед и промени в закона, така че да бъде гарантирана свободната конкуренция, равнопоставеността на участниците на пазара и енергийната сигурност на страната.