- Г-н Данев, преди дни по време на заседанието на Съвета за икономически растеж беше представена стратегията за развитието на българската икономика и отраслите, които трябва да са приоритетни според българското правителство. Какви са вашите коментари?
- Първо, бих искал да приветствам възобновяването на Съвета за икономически растеж, на който беше представена стратегия заедно с анализ на икономиката. Всяко осъждане на подобни проблеми е изключително важно. Но като твърдя, че е добре да се коментират такива материали, трябва да кажа и какво ми липсва. Като начало не е ясен хоризонтът на тази стратегия. Дали срокът е 2013 г., докогато е финансирането от ЕС по сегашния програмен период, дали е 2020-а – годината, определена от Лисабонската стратегия, или пък е 2050 г.

- В представения анализ се казва, че досегашният растеж се дължи на притока на чуждестранни инвестиции, които не са били в най-устойчивите сектори. Развивали сме предимно недвижимите имоти и финансовото посредничество. Това за каква икономика говори?
- Анализът показва, че българската икономика е силно деформирана. Ние от бизнеса добре знаем за сметка на какво се получи това изкривяване. Но се изкушавам да спомена и някои други цифри, които ще допълнят анализа. През 1997 г. в структурата на добавената стойност на страната ни селското стопанство е имало 26%. През 2009 г. земеделието е едва 6%. За сметка на това делът на бюджетно финансираните институции е бил бил 8%, през миналата година е 18%. Т.е. за периода от 12 години сме напомпали администрация. Четири пъти се е увеличил секторът на строителството благодарение на спекулативните инвестиции. С погрешна политика е създадена една крайно деформирана структура на българската икономика.

- Как трябва да бъде променена отрасловата структура?
- В този материал не виждам кои ще бъдат инструментите за промяна на структурата на икономиката, не я ясно върху какво трябва да се работи. Липсва и един от основните двигатели на икономиката – човешкият ресурс. Не се казва какво е неговото състояние, каква е квалификацията му и как би могло човешкият капитал да подпомогне развитието на икономиката.

- Но пък е откроена идеята България да стане входна врата за инвестиционни и търговски потоци от Китай и Източна Азия към ЕС. Има логика - Китай е най-големият вносител в ЕС. Дори в стратегията е обяснено, че това не може да стане през пристанищата, но подобно на Люксембург и Украйна, е възможно да се случи по въздух. Това са съвсем конкретни идеи, нали?
- Наистина един от ключовите отрасли, на който се залага с тази стратегия, е развитието на търговски отношения с Китай. По-скоро идеята е България да бъде логистична база, през която да минават транзитните потоци на китайския износ за Европа. Позволете ми да направя едно сравнение с ГМО-тата в земеделието. Ние не знаем една монополна държавна структура, каквато е китайската, по какъв начин ще навлезе през страната ни. А и къде е нашата инфраструктура, която ще обезпечи тази логистика? Цяла Европа изнася за Китай с 30% по-малко, отколкото е износът за Швейцария. Т.е. в момента съществуват едни доста деформирани отношения, наблюдаваме агресивната политика на Китай към другите страни. Според мен много внимателно трябва да се пипа тази област. Някак си е странно да се залага подобно нещо като основен инструмент за развитие на българската икономика. Още повече че нямаме подходяща инфраструктура, липсва капацитет на пристанища и летища, където може да пристига стоката.

- Един от посочените приоритетни сектори е обслужване на здравето, какво може да се постигне тук?
- Това означава развитие на всякакви болнични, възстановителни центрове,СПА и уелнес и т.н. Но отново не се засяга въпросът с кадрите. Медицинските сестри в България от 70 000 са останали 32 000. Никой не казва, че основно лекарите са концентрирани в три града. Голяма част от анестезиолозите например напускат страната ни. В България има само 70 патоанатоми. Когато говорим за стратегия, не може да се казва къде трябва да се работи, в кои сектори, задължително е да се посочи как точно това ще се осъществи.
Например никъде не се разглежда сериозният проблем с вноса. Знаем, че България има сериозен дефицит по търговската сметка. През 2009 г. този дефицит спадна - от 7 млрд. сега се сви до 5 млрд. Но кой е този износ, който ще покрие точно този внос от 5 млрд. лева?

- Ще развиваме иновативни производства и ще изнасяме иновативни стоки.
- Смятате ли, че IT ще може да покрие тези 5 млрд. лв.? Не, това не е възможно. Това са пълни абсурди. У нас IT браншът за голямо съжаление са фирми, които засмукаха част от квалифицираната работна ръка и сега се занимават с развитие на колцентрове. А ние като държава ги поощряваме със специални механизми.
Но всичко, за което говорим, са детайли. По-важното е, че се открива дискусия. Ще трябва да се огледа и да се уточни хоризонтът на стратегията и да се определят инструментите за постигането й. Трябва ясно да се каже каква структура на икономиката искаме да постигнем, как всичко ще бъде ресурсно обезпечено, включително и с кадри, и така да вървим напред. Обществото трябва да е наясно какво е бъдещето на българската икономика.

- Бихте ли казали от позицията си на експерт каква според вас трябва да е отрасловата структура на българското стопанство?
- Приемам постановката, че е необходимо да се произвеждат високотехнологични продукти. Но за мен в момента шансът на България е да се възроди бързо високотехнологично земеделие. Образно казано, инженерите да отидат в селското стопанство. Това е един от шансовете на страната ни за бързо възстановяване. Трябва да се създаде биологично чист ресурс, лишен от ГМО, който да захрани българския туризъм. Защото не бива за забравяме, че туризмът захранва и хранително- вкусовата промишленост. Всички тези неща напълно липсват в документа, който ни беше представен.
Излизането от кризата може да стане и чрез създаването на модерна инфраструктура. Нищо ново – правили са го и Съединените щати, и Германия. Нашият „шанс“ е, че инфраструктурата ни е недоразвита и има какво да работим. Ако тя беше изградена, чрез нея нямаше да можем да възстановим икономиката. Но без модерна инфраструктура ние оставаме в ниските категории туризъм. Като казвам инфраструктура, не бива да си мислим само за шосета. Къде са модерните ни пристанища, къде е съвременният жп транспорт, летищата, комуникацията, пречиствателните станции и т.н.?

- Направи ми впечатление, че в документа се залага повече на анализа на ситуацията, предлагат се мерки за промяна, но няма финансова рамка. Вие наясно ли сте колко би струвало едно подобно кардинално отраслово преструктуриране на българската икономика?
- Категорично трябва да е ясна цената, която засега не се споменава. Но ще ви кажа и още нещо, което също ме смущава. България остава с най-ниския брутен вътрешен продукт на глава от населението в ЕС. Но погледнете вече публикувания проект на стратегията за енергийно развитие. Там е заложен 3,1% ръст на БВП. В стратегията на НОИ за пенсионната реформа пък е записан ръст от 4,5% ръст. Коя е общата рамка, върху която стъпваме? Трябва да знаем към какво точно се стремим и едва след това да се определят стъпките и начините, чрез които ще се придвижваме. В Лисабонската стратегия 2020 Европа предвижда 2% растеж на икономиката. Не може ние с 3% ръст на БВП да догоним останалите страни от ЕС. Трябва ни ясно решение какво да правим. Лошото е, че едновременно с това трябва да лекуваме и деформациите в икономиката, които са особено засилени през последните 13 години вследствие на погрешна енергийна политика, на изкривено разбиране за навлизането на спекулативен капитал в страната. Възникват също въпросите, какви ще бъдат чуждестранните инвестиции и какъв е прогнозираният им размер, кога се очаква да се възстановят предишните им равнища. Въобще има много въпроси, на които тепърва трябва да се намерят отговорите. Българската икономика трябва да бъде излекувана и същевременно да се определи хоризонтът за бъдещото й развитие.


Интервюто взе Маргарита Димитрова
This email address is being protected from spambots. You need JavaScript enabled to view it.