- Г-н Пенчев, наскоро заявихте, че не е ясен моделът, по който да се избират съдии и прокурори. Какво пречи на законодателите и на магистратите да го разработите?
- Очевидно не е толкова просто да се намери правилният път. Самите лутания на законодателите, продължаващи вече 20 години, показват, че трудно се намира моделът. Магистратите имаме много идеи, но стройна система, която мен лично да ме удовлетворява, няма. Самият аз нямам рецепта. И в момента не е намерен пътят. В последните промени в Закона за съдебната власт, които, доколкото знам, вече са внесени в Министерския съвет, се предлага един сбъркан модел. Тежестта за атестирането се сваля по места, т.е. всеки висшестоящ орган на съдебната власт има постоянна атестационна комисия, която оценява по-нискостоящите. Също така във всяка структура ще има орган, който ще провежда конкурсите за свободните места. Точно тук е голямото опасение. Децентрализирането ще ни доведе до различни критерии. Може да се работи по една и съща наредба, но когато тя се прилага от 200-300-400 души, очевидно практиката ще бъде различна. От друга страна, имаме 25 членове на ВСС, които чувстват в себе си сили да кадруват, т.е. да оценяват и да мислят за политиката на съдебната система. Тогава нека им дадем те да прилагат единните критерии. На място в съдебния окръг може да има много повече лични отношения и в добрия, и в лошия смисъл, отколкото на централно ниво.

- Защо до този момент не е имало дискусия, на която да се чуят различни мнения за това, как да се извършва назначаването в системата?
- От самото начало апелирам да има дискусия. Виждал съм няколко проекта за изменение на Закона за съдебната власт, но те не се различаваха много един от друг и горе-долу промените са твърде малки. На базата на амбициозната стратегия за продължаване на реформите в съдебната система, която предстои да се приеме от парламента и обхваща един период от 15-20 години напред, първата крачка към изпълнението й, а именно промените в Закона за съдебната власт, са твърде скромни. Не е това, което съм очаквал. Единственото ново е, че се въвежда задължение за парламентарната и за съдебната квота във ВСС кандидатурите да бъдат обявени поне месец преди избора и номинираните да изготвят платформи, т.е. да знаем кой кой е.
Според мен огромен проблем е кадруването в системата. Сега действащият закон създаде най-големите проблеми, но и предложените изменения ще ни вкарат в нов капан. Затова призовавам да поговорим, преди да ги приемем. Не искам ничий труд да омаловажа. Знам, че този проект е правен от магистрати, но нека предложим най-доброто, а не после пак да променяме закона. Неправилното назначение е много страшно, защото един некадърен човек ще възпроизвежда себе си надолу по йерархията и ще обезвери десетки други.

- Обявяването на имената на кандидатите за членове на ВСС в интернет достатъчно ли е да се установят моралните им качества и дали нямат нерегламентирани контакти?
-Специално за съдебната квота не е толкова трудно да се разберат моралните качества на кандидатите, защото все пак това са магистрати с над 15 години стаж, т.е. не са хора, които идват отвън. Въпросът е друг – да се разбере даден магистрат защо отива във ВСС - за да се пенсионира на спокойствие, за да изкара някоя и друга година за пенсия, защото се е уморил да работи като съдия или прокурор и иска малко да си почине, или защото наистина иска да даде нещо от себе си. А що се отнася до установяване на моралните качества, усилията трябва да се насочат при проверките за младшите магистрати. Те са хора, които идват отвън ,и освен едно свидетелство за съдимост за тях нищо друго не се знае.

- Трябва ли хората, които влизат в системата, да бъдат проверявани от МВР, както е било преди години?
- Аз съм магистрат от 1979 г. и нямам модел, за който да кажа, че е бил добър. Не бих коментирал как е било преди 20 години, а как трябва да бъде сега. Нека да видим как една система проучва кандидатите. Разбира се, че трябва да има сведения и от МВР, но въпросът е службите и МВР да не са тези, които имат право на вето. Т.е. да се получи така, че едва ли не без бележка от службите да не можеш да станеш съдия. За мен по-правилно е Инспекторатът към ВСС да преценява набора от сведения, които пристигат за даден магистрат. Сега какво правим – комисия от ВСС
отива на проверка, после докладва на съвета и взимаме решение. Едва ли не „обвинителят“ и „съдът“ са едно и също.

- Но Инспекторатът към ВСС е ограничен само да проверява движението на делата.
- Няма в света друг орган като Инспектората към ВСС. Той е единственият в България, който се избира с квалифицирано мнозинство от две трети от народните представители. И на този орган да му дадеш да преповтаря функциите на инспектората към Министерството на правосъдието, както е сега, е просто е разхищение. Трябва един път завинаги и по отношение на ВСС, и по отношение на инспектората да премахнем дискриминационните разпоредби, които законово им ограничават администрацията. Сега тя не може да превишава повече от три пъти членовете на ВСС и на инспектората. Това е безумие и сме го обяснявали много пъти – не може съветът и инспекторатът да си увеличат безкрайно администрацията, при положение че парламентът гласува бюджета им. Нека ги оставим да разполагат със служители и вярвайте ми, ако ги разпределят рационално, ще реализираме икономии.
 
- Според вас инспекторатът ли е този, който трябва да проверява дали магистратите са напуснали Управителни съвети и бордове?
- Трябва да има контрол, но аз не съм проверявал и няма да го сторя, защото това не ми е работата. Трябва да има централен механизъм, по който да се установява несъвместимост. Не ми е работата и да проверявам имотите и произхода на парите на колегите, които работят в съда.

- Нямате ли вътрешно желание да видите кой какви имоти има и дали слуховете по коридорите на съда за материалното състояние на магистратите са верни?
- Не само че нямам желание, а и смятам, че административният ръководител не бива да се превръща в информатор, да шпионира и да събира клюките по коридорите. Има служби, на които работата им е да бдят, но не и на административния ръководител.

- До вас достигат ли сигнали за ваши колеги от ВАС, които са се облагодетелствали, освен тримата бивши шефове на отделения, чиито родственици получиха имоти в Приморско като крайно нуждаещи се?
- Разбира се. Още преди да дойда в съда, имах представа кой кой е.

- Споменахте, че кукловодите в съдебната система са други, а не Красьо. Защо, след като се знаят, не се назоват?
- Не е луд, който яде зелника, а който му го дава. Да си кукловод, е укоримо, но не е престъпление и е недоказуемо. След като има някой, който да ги слуша, какво са виновни те, че са се възползвали от тази възможност примерно. Тук става дума за друго – да се направят правила, ясни критерии, тогава ще бъде много по-трудно да се появят кукловодите и шуробаджанащината. Като млад съдия се бъхтех денонощно, защото знаех, че това ще ме повиши в професията. Когато знам какво се иска от мен, знам и как да работя.

- Сега не е ли пак така?
- Не е така.

- Значи добрите качества не гарантират израстването в съдебната система?
- Не гарантират, защото нямаме ясни критерии как да бъдат оценявани магистратите и в това е цялата ни трагедия. Явно е, че не можем да намерим този критерий. Вярно е и че години наред не се искаше да се намери. Напротив, искаше се всичко да бъде мътно и да се назначава по някакви неясни критерии. Години наред системата беше затворена, потайна и тогавашните кукловоди си я наредиха както си искаха. Нанесоха много беди, защото хората, които си наредиха, са все още на работа, но вече са на висши позиции в съдебната система, несменяеми и не могат да бъдат махнати, дори и да знаем, че не са читави. В началото, който дойдеше на власт, почваше да нарежда съдебната система, така че да му е удобна. После, щом минеха в опозиция, виждаха, че системата е наредена по непочтени принципи, става слуга на новите правоимащи. И разбраха, че не е това начинът. От няколко години има желание, поне на думи, от политиците, да се променят нещата, но не могат да намерят точните експерти, които да им кажат как да стане това. Стремим се към прозрачна система, но очевидно не можем да намерим точния механизъм.

- Вие като че ли сте единственият от висшите магистрати, който говори открито за проблемите в системата.
- Имам много противници, дори някои от тях признават, че съм прав, но пак твърдят, че не е добре така да се говори. Бях дълги години в системата, после напуснах и станах адвокат. Когато бях извън съдебната власт, видях отвън какво се случи и беше нещо ужасно.

- Защо според вас толкова се забави избирането на двамата членове на ВСС на мястото на подалите оставка заради скандала с Красьо Иван Димов и Стойко Стоев?
- Нямам обяснение и защо тази толкова очаквана промяна в Закона за съдебната власт се бави вече година и накрая бе предложен един проект, в който няма нищо съществено.


Интервюто взе Ана Михова