Прочутата скулптура „Мама“ - гигантско изображение на паяк, дело на легендарната френско-американска художничка Луиз Буржоа (1911-2010 г.) , бе инсталирана на централен площад в Женева. По повод 100 години от рождението на скулпторката фондация Beyeler със седалище Базел реши да покаже култовия паяк и на швейцарска територия. „Мама“ посети Берн и Цюрих, преди да акостира в Женева. Тук паякът ще остане до 28 август. „Фантастичен начин да извадим изкуството от музеите и да го приближим до хората“, каза кметът на Женева - Пиер Моде. От 3 септември до 8 януари в Базел ще бъде открита голяма ретроспективна изложба на великата Луиз Буржоа, в която естествено ще бъде включен и „Паякът“.
9-метровият паяк, изработен от бронз, неръждаема стомана и мрамор, е направен още през 1999 г. в памет на майката на Буржоа, и бе част от експозицията на галерията "Тейт модърн" в Лондон. "Този паяк е посветен на моята майка, която бе най-добрият ми приятел – казваше приживе Луиз Буржоа. - Подобно на паяк, тя бе тъкачка." Скулпторката смята паяците за благородни създания, които й напомнят жената, която я е родила, тъй като са умни и полезни, помощници и защитници. Вдъхновението й, за да създаде паяка, кръстен „Мамо”, идвало от нейното детство във Франция, когато баща й имал любовна връзка с нейната гувернантка, но майка й отказвала да признае това.
Бронзови копия на "Мама" има в музея "Гугенхайм" в испанския град Билбао, в музея "Самсунг" в южнокорейския град Сеул, в Центъра по изкуствата "Мори" в Токио и в Националната галерия в Отава, Канада. Оригиналният паяк обиколи площади и галерия по целия свят. Французойка по произход, Буржоа живееше в Ню Йорк от 1938 г. и работеше до края на живота си. Нейният абстрактен свят,  обсебен от вечните теми – раждане, сексуалност и смърт – я превърна в един от най-влиятелните съвременни артисти. Нейните многобройни фигури от бели гипсови мъжки фалоси, изложени в нюйоркския музей „Гугенхайм“ през 2008 г. не шокират, а привличат и предизвикват усмивки. На нейния най-известен портрет от 1982 година, направен от фотографа Робърт Мейпълторп, усмихнатото сбръчкано лице на художничката  стои редом с огромни мъжки гениталии и излъчва женственост, уязвимост и твърдост, едновременно с една неподправена сексуалност. Аскетичните “Женски небостъргачи”, изложени в лондонската „Тейт модърн“ през 2007 г., излъчват всъщност  разкош и лукс - този духовен разкош и творчески лукс, които са характерните черти на изкуството на най-голямото дамско име в съвременното изобразително изкуство. Първата си ретроспективна изложба прави на ... 71 години не къде да е, а в МоМА в Ню Йорк през 1982 година, чака още 5 години до първата си изложба в Европа, още 10, за да получи първата си награда “Златен лъв”. За да стигнем до 2008 година, когато лично френският президент Никола Саркози й връчва Ордена на Френския легион в собствения й дом.