Бойко Митков–Бойо е единственият БГ скулптор, чиято творба „Метаморфоза“ бе селектирана за колекцията на Европейския парламент. Митков е завършил НХА при Илия Илиев. Работи предимно за галерии в Австрия и Швейцария, участва в мащабни архитектурно-художествени проекти.

---

- Честито, г-н Митков! Кажете нещо за процедурата по селекцията.
- Продължителна и сложна. Първото условие е било да бъдеш представен от три независими институции в България. След това се разглеждат кандидатурите. Всеки от художниците бе поканен на среща в представителството на Европарламента у нас, за да предостави свои творби. От тези творби са определени онези, които ще отидат в Брюксел.

- Голяма чест за вас!
- И за мен, и за колегите. И за румънските творци, които също са поканени да се включат в колекцията на Европарламента. Всяка страна - членка на ЕС, присъства в тази колекция. Като скулптор аз съм разглеждал каталога на старите страни членки, колекцията е изключително впечатляваща. Световни звезди на съвременното европейско изкуство са представени там. А сред скулпторите е и Мимо Паладино, един от най-известните италиански творци, когото много обичам.

- По-известен сте в чужбина, отколкото в България. В казиното на швейцарския град Бил има голямо ваше пано.
- Така се случи. Особено след промените през 1989-а нещата се разкрепостиха, започнах много да пътувам и да излагам. Естествено, всичко е постигнато с много труд. Имам работи в много елитни западноевропейски колекции, участвал съм в големи артпанаири. А казиното в Бил е плод на сътрудничеството ми с едно известно архитектурно бюро в Швейцария. Става дума за релеф 6 на 4 метра, абстрактна работа, която ми даде възможност да се запозная как се прави интериор на казино. Отзвукът бе голям, релефът си стои там, името ми се чете.

- И пред концерна на „Нестле“ във Виена стои ваша работа.
- Работата ми за този концерн бе провокирана от галерия „Залцгрис“, с която работя много години. Представих проект и спечелих конкурса. Приятно ми е, като минавам през Виена по различни поводи, да посетя концерна, да си видя работата и да се убедя, че стои добре. Общувам и до днес в чисто човешки план с маркетинг директора и генералния директор на „Нестле“ в Австрия.

- Оценен ли е скулпторът в България?
- Недостатъчно. Защото българската школа е много добре развита, но колекционерите, които се интересуват от скулптура, не са много. А галериите едва връзват двата края, не могат да купуват съвременно българско изкуство. Трудът ни не е оценен на висота.

- Какво бихте казали на министъра на културата Вежди Рашидов, ваш колега?
- Да е жив и здрав, да продължава все така. Защото се е наел с трудно дело – да върне съвременното българско изкуство там, където му е мястото. А то се знае къде е – при най-добрите в Европа и света. Но Вежди е упорит и ще устиска. Желая му го чрез вашия вестник!