Премиерата на дългоочакваната постановка „Железният светилник” на театър „Българска армия” излиза на 23 ноември, съобщиха за „Класа” от театъра. Зад проекта застава доайенът на българската режисьорска колегия Асен Шопов, автор на сценичната адаптация , сценографията и музикалното оформление. „Той е човекът, оставил сериозна следа в нашия театър, но от две десетилетия не е поставял нищо при нас. С неговото връщане искаме да припомним славното ни минало”, разказва директорът на трупата Мирослав Пашов. Васил Михайлов влиза в ролята на Стоян Глаушев, върху тежкия образ на Султана работи Татяна Цветкова, гост в трупата. Другите три носещи женски образа в "Светилника” - Ния, Божана и Катерина, ги градят Антоанета Добрева-Нети, Йоана Буковска и Александра Сърчаджиева. В страстта на изпепеляващата любов в образа на Рафе Клинче на дивата Катерина ще партнира Явор Бахаров. Почти целият състав на „Армията“ е ангажиран в постановката. На сцената ще видим Ангел Генов, Милен Миланов, Тигран Торосян, Меглена Караламбова, Георги Кадурин, Иван Ласкин, Стефка Янорова, Иван Налбантов, Елена Райнова, Георги Новаков. С нова роля се завръща в трупата и ветеранът Никола Гълъбов, когото неотдавна видяхме в „Кръщене” след дълго отсъствие от театралната сцена. В постановката Асен Шопов разчита на водещ – задачата е поверена на актьора Стойко Пеев. „Да четеш Талев, е изключително удоволствие, да го поставиш на сцена - изключително предизвикателство, което не носи задължително гаранция за успех, каза режисьорът Асен Шопов. И все пак добре би било, ако успееш, макар и само да се докоснеш до неговото човеколюбие, до неговото родолюбие, до гордостта, която изпитва от единението си с народа, който го е родил, и голготата, която е преживял, отдавайки му цялата си творческа енергия. Запалването на „железния светилник” разпръсква мрака в душите на неговите герои, събужда националното самосъзнание, жаждата за живот, свобода и творчество. Ето защо днес, когато нацията се тресе от противоречия, когато се топи като свещ и живее с мисълта за оцеляване, натоварена с чувството, че всичко се разпада, че децата ни изоставят и какво ли не още... именно днес няма по-подходящ автор и по-нужно заглавие, което театърът да отправи като послание към своите зрители.” Завръщането на „Железният светилник” на сцената е повод да си припомним и драматичната съдба на неговия автор. Талев безспорно е корифей на българската литература, за щастие признат приживе. На 23 ноември 1944 г. общото събрание на Съюза на българските писатели одобрява решението на Управителния съвет да бъде изключен от съюза заради подчертана „фашистка" дейност заедно с двадесет и осем души писатели. Арестуван е. Заповедта за убийството на Димитър Талев е издадена от Лев Главинчев, известен главорез, който без съд и присъда е ликвидирал десетки български интелектуалци. По-късно става ясно, че поради сходство в имената заповедта на Главинчев ликвидира един невзрачен журналист на име Димитър Талев. От Дирекцията на милицията Димитър Талев е бил преместен в Централния софийски затвор. След няколко месеца го изпращат в лагера Бобовдол. През август 1945 г. е освободен и се прибира при семейството си. Заклеймен като „фашист" и „великобългарски шовинист, е лишен от възможност за всякакъв труд. В тези условия започва работата си върху романа „Железният светилник". Година по-късно го завършва и предава на Мирослав Минев. 1947 г. е изпратен в рудника „Куциян”, вероятно за да умре. Там попада в групата на Аспарух Минков и Георги Димчев, под чиито грижи оцелява. За освобождаването на Талев от ада в „Куциян“ се застъпват Георги Караславов и литературният критик Георги Константинов, Така по стечение на обстоятелствата писателят доживява да види с очите си публикуван „Железният светилник”. „Железният светилник" извърши решителния пробив в застоя на българската проза след девети септември 1944 година Това бе първата книга от известната вече трилогия, която, изглежда, ще завърши като пенталогия. Сити от най-долнопробна пропагандистична проза, която хвърля кал върху толкова свети достояния на българския народ и прославя до припадък всичко руско и съветско, читателите почувстваха тоя роман като същинско освобождение на българския дух, като творба, която веднага изпъква със своята висока художественост и завидно българско достолепие”, пише Христо Огнянов за книгата.