В България, страната на крокодилите, за людоедство осъждат камилите.... Във времето, когато хумористичната литература стана кът, авторът Тони Талберг (псевдоним на известен преводач полиглот) изненадва с една смешна и много четивна книга – „Ние сме такава държава”. Епиграми, писани през годините – още от 70-те, та чак до наши дни, пълнят страниците на тази книга. Талберг ги подрежда твърде систематизирано и прецизно за освободения и дързък хуморист – история, политика, икономика, социални взаимоотношения, престъпност, правосъдие, съдебна система. Цял раздел от книгата е посветен и на ония, които вече ги няма, заради дързостта да изповядват идеите на демокрацията. Талберг пише за Ян Палах, за комунистическите лагери, за безумствата на соца и политическите репресии. Най-атрактивни са обаче неговите провокативни епиграми към ония, които умеят да си менят лесно боята: „Жаби от същото блато, сега квакат по Тато!“. Или пък остроумното: „Що е социализъм? Туй казвам аз на всеки , който пита, нямаше у нас дефицит на дефицита”. Шопските елементи в хумора на Талберг носят настроението на Елин-Пелиновите герои: „Ей, ора, фалира ни соца, оти секи сакаше да цоца!”. Проблемите на днешния ден, актуални теми от политическия живот и от бита вълнуват автора. ”Образ на Темида, във всеки съд, но къде е, питам, на Темида духът? - пише провокативно Талберг. Той е непримирим към нагаждачеството, към предателството, към липсата и потъпкването на идеалите. „Ние сме такава държава” не отрича България, а вади на показ онова, което пречи на страната и на нацията да вървят с по-бързи крачки напред. „Ние сме такава държава” провокира смях, но и дава повод за сериозни размисли.