„Зигфрид”, поредното заглавие от тетралогията „Пръстенът на нибелунга” на Вагнер, ще оживее на софийска сцена на 22 май.  За всеки оперен театър поставянето на „Пръстенът” е историческо събитие. Грандиозната тетралогия е замислена от автора си да се проведе в четири фестивални вечери последователно. С увереност и убеденост Софийската опера пое пътуването си в космическата авантюра на „Пръстенът“ и покани и своята публика в този полет. Нека имаме енергията и шанса да дадем и нашия български поклон за юбилейната 2013-а, когато световната културна общественост ще отбележи 200-годишнината от рождението на Рихард Вагнер.
Големият международен авторитет на оперното изкуство на България e безусловно определен в проведената анкета на Българската национална телевизия като „българското чудо на XX век“. Но трябва да се знае, че това признание е резултат както на популярността на големите гласове и изключителната кариера на български оперни артисти в чужбина, така също и на тези, които са направили своя избор да останат и да работят в своята родина. И да съдействат за работата с публика от най-ранна възраст, с мисъл и грижа за създаване и привличане на нови фенове и територии за оперната ни култура утре. А това е една паралелна и голяма борба с пипалата на вече зародил се национален нихилизъм, унищожаване без милост на морални ценности и културна идентичност. Днес това е истинската и непоколебима битка на неколцина български културни институции и армия от български творци, воюващи без никакъв страх от рисковани стъпки.
Поех личната и огромна отговорност за реализацията на проекта „Пръстенът на нибелунга“ както с високите художествени изисквания, така и с икономическото му обезпечаване,  решено благодарение на подкрепата от Корпоративна търговска банка и Министерството на културата. Но и пълните зали на Софийската опера през сезона даваха планирана реинвестиция.
Базирана на митове, „Пръстенът на нибелунга“ е една политическа парабола за разрушението на човешкото общество, на мрачен сблъсък и кървави борби между кланове, разказвани в четири вечери.  Вагнеровите герои могат да са между нас, да са за съжаление наши съвременници, да са напъхани в нашето общество. Затова най-съвременният прочит на Вагнер днес е политически.
Да дадем сценичен живот на целия „Пръстен“ за първи път в България и на Балканите, е нашата задача днес, като в продължение на четири последователни сезона представяме  по една постановка от цикъла. А в 2013-а – юбилейната година на Вагнер, по повод на двестагодишнината от рождението му, ще се опитаме да завъртим целия негов „Ринг“.  Желанието ми е в постановките всички роли да се изпълняват от български артисти. За абсолютната ми сигурност при разучаването на ролите с нашите певци поканих немския пианист корепетитор Рихард Тримборн, известен с работата си върху Вагнеровия репертоар и сътрудник на имена като Карл Бьом, Херберт фон Караян, Валери Георгиев и други.
Музикалният език на Рихард Вагнер има могъщото качество постоянно да произвежда театрални светове. В тях характерите и ситуациите са извори от хомогенно цяло, от чиято енергия се възпламеняват действените епизоди. Всеки жест и поведение на действащите лица искри от всеки такт на оркестрацията, модулациите, интервалите и тембрите на инструментите, в сериите от теми, които съдържат конкретна значимост, име, адреси и послания към действието и героите в драмата.
Не искам да подсказвам какви концептуални намерения, идеи и асоциации са очертавани предварително. Спектакълът е за зрителите и те участват и довършват с оценките си мислите на авторите и интерпретаторите им. Дано разсъжденията на Ницше се отнасят и за нас: „За да придобие едно събитие величие, необходими са две условия: величие на духа на тези, които го осъществяват, и величие на духа на онези, които го преживяват.“