От няколко години насам сякаш стана модно да наблюдаваме изображения, които изглеждат нефокусирани. Вече сме приели липсата на фокус за нещо нормално, въпреки че често не разбираме какво точно изразяват размазаните образи, които стоят пред нас. Защо именно тези изображения, на които не може да се разпознае почти нищо, добиха такава популярност? „История на неостротата” (ИК „Изток - Запад на Волфганг Улрих проследява кога, как и защо липсата на фокус навлиза в живота ни и кое я прави тъй привлекателна и събуждаща безпокойство у нас. В списания и вестници, по билбордове и постери, на изложби – постоянно се натъкваме на неясни изображения, на които повечето от нас кимат одобрително, без да разбират всъщност какво изразява конкретната графика, фотография и пр. Това в някаква степен ни кара да преосмислим днешните понятия за изображението и преди всичко променя погледа ни върху движението на абстракционизма в модерното изкуство. Реконструирането на историята на неостротата в голяма степен означава и да опишем еманципирането на цял вид художествени средства от техните духовно-идеологически начала като едновременно с това изследваме какъв дух на епохата, присъщ на прехода от XX към XXI век, е позволил традиционните форми на неостротата да се съберат в нова, необикновено мощна естетика на изображението. Пътят към неостротата, т.е. към все по-голяма редукция и абстракция, е следствие от желанието да се преодолее литературният характер на живописта. Това следователно е последица от най-радикалната смяна на идеала, която изобразителното изкуство е изпитало през последните векове – за пръв път от Ренесанса насам то вече не се ориентира по литературата и може да претендира за ранг на свободно изкуство.