От дълбока древност духовите музикални инструменти са част от фолклорното съзнание чрез своето господстващо място като неотделим магически атрибут на пастира шаман. Безбройните разновидности на тези инструменти от хилядолетия са откривани при разкопки по поречията на Тигър и Ефрат, в Египет, Елада и други по-стари цивилизации. Първообраз на кавала например е разпространеният в Близкия изток най (nai). Самата дума произлиза от турското kaval, което значи дълга свирка за надуване. Освен в Турция, кавалът е разпространен под различно наименование из целия Балканския полуостров (Северна Гърция, Южна Румъния, Македония, Косово, България), в Унгария, Армения, Азербайджан и други краища на Европа и Азия. У нас дългата свирка за надуване е най-популярна в Тракия, Лудогорието и Добруджа (съответно и в техните фолклорни диалекти), като инструмент за съпровод на певеца/певицата или като солиращ инструмент.

Безспорно един от най-известните изпълнители на кавал не само в България, ами в световен мащаб е знаменитият Теодосий Спасов. В прекрасната книга с биографични елементи „Теодосий Спасов. Преследващият звуци” журналистът и музикален критик Владимир Гаджев има за цел да отговори на въпроса: Къде се намира всепризнатият майстор на кавала в новите търсения в джаза? Според Гаджев Спасов се нарежда по-скоро в редиците на етноджаз и уърлд мюзик. Същевременно авторът се съгласява и с оценката на сп. „Нюзуик“, че Теодосий „е създал нов музикален жанр“. Ала ако това твърдение бъде прието за вярно, кой е този жанр и как трябва да назоваваме музиката, която виртуозът прави?

„Теодосий Спасов. Преследващият звуци” отговаря на тези въпроси убеждавайки ни, че едноименният герой от книгата прави различни музики по различно време. Нито Гаджев, нито Спасов са характеризирали и уточнили конкретен жанр, към който спада музиката на световноизвестния изпълнител, а през годините редица авторитети са (по)казвали, че в музиката безспорно може да я има и без еднозначни класификатори...