Карлос Гарайкоа е един от най-известните художници на поколението „след стената“, намерили своя визуален език в годините на разрушаване на ценностни системи, преодоляване на стереотипи, трансформация на политически, социални и културни представи на огромно количество хора. Чрез мултимедиен и мултидисциплинарен подход с непременно присъстващото чувство за хумор, Гарайкоа изследва политически наративи, исторически илюзии, урбанистични утопии.

Изложбата „Меч и роза“ показва работи от различни периоди на художника, продължавайки вече съществуващата ни традиция за представяне на „микро-ретроспективи“.

„Съкровищата на короната“, 2009, е колекция миниатюрни архитектурни копия от скъпоценен материал на прочути места за разпити и мъчения, сред които Военно-морската база в Гуантанамо, сградите на Пентагона, КГБ и Щази, стадионът в Сантяго. Те са създадени с помощта на интернет информация, системно ограничавана от властите на Куба. Езикът на кубинските социалистически значки – идеологически рекламни инструменти на своето време, използването на тяхната символика и послания днес, са изследвани в инсталацията „Без решение“, 2012.
Поезията и амбициите на претендиращата за вечност архитектура, в частност, или на относително нетрайните човешките общности се разглеждат във фотосериите „Декларация“, 1996, и „Когато желанието не прилича на нищо“, 1996. И двете работи са посветени на Ню Йорк и след бедствието на урагана Санди придобиват особено философско звучене.

Известен с проектите си на открито, Карлос Гарайкоа представя в ИСИ – София филм, посветен на инсталацията си „Не искам повече да виждам моите съседи“, 2006, от Колекцията за съвременно изкуство Кастело ди Ама, Гайоле, италианската провинция Тоскана. Самата инсталация възстановява в миниатюра прочути исторически стени – от Cтената на Адриан в Британия и Великата китайска стена до Берлинската и тази в Тихуана, Мексико. Представеният в София филм е композиран от документални кадри и разсъждения за постоянната потребност на обществата да се отграждат от други.

Друг проект на Гарайкоа се отнася до изгледа и усещането в миналото, настоящето, бъдещето на градове, където го излагат. В ИСИ – София художникът ще борави с книга от 1970-те, демонстрираща града ни в рамките на парадни социалистически разбирания. Манипулацията на страници я превръща от двумерен разказ в пространствен, коментиращ времето обект.

Карлос Гарайкоа е роден през 1967 г. в Хавана, живее и работи в родния си град и Мадрид. Преди да се прехвърли в Instituto Superior de Arte в Хавана следва термодинамика. Сред последните му самостоятелни изложби са „Без решение“ в Галерия Континуа, Сан Джиминяно, Италия (2012); „Фото-топография“, Национален музей за съвременно изкуство, Атина (2011); „Наслагване“, Ирландски музей за модерно изкуство, Дъблин; „Земя без стопанин“, Музей за модерно изкуство, Меделин, Колумбия (2010). Участвал е в множество международни изложби, сред които Документа 11, 51-о и 53-о Венецианско биенале, биеналетата в Москва, Шарджа, Хавана, Кванжу, Йоханесбург, Art Unlimited, Art Basel.
Сред по-важните публични колекции, които притежават работи на Гарайкоа, са MоMA (Музей за модерно изкуство), Ню Йорк; Tate Modern, Лондон; Музеят Гугенхайм, Ню Йорк; Музеят за съвременно изкуство (MOCA), Лос Анджелис; Националният музей Centro de Arte Reina Sofía, Мадрид.  Изложбата е реализирана с помощта на Галерия Континуа, Сан Джиминяно, Италия.